Вход

Православен календар

 

Парижкият богословски институт

 

 

Свято-Сергиевският православен богословски институт в Париж е най-старото модернистко «православно» учебно заведение.

Парижкият богословски институт е частно висше учебно заведение (un établissement d’enseignement supérieur privé), действащо под егидата на «Парижката академия», обединяваща ВУЗ-овете на Париж. В юрисдикционен план Парижкият богословски институт се отнася към Западноевропейския «руски» екзархат на Цариградската патриаршия.

В 1922 г., по инициатива на секретаря на Руското студентско християнско движение А. Никитин и о. Липеровски бива свикано съвещание с участието на Джон Мот[1] и руските религиозни дейци (в частност Карташев и Зенковски) по въпроса за създаването на висше църковно учебно заведение за руската емиграция. След съвещанието Мот отделил за Богословския институт в Париж 8 хиляди долара.

Институтът бива основан през 1925 г. Сред неговите благотворители са: Пол Андерсън, Доналд Лаури, българският модернист професор протопрезвитер Стефан Цанков. В учредителния комитет влизат митр. Евлогий (Георгиевски), о. Лев Липеровски, Густав Кулман и др.
 
Първоначално митр. Евлогий имал намерение Православният богословски институт в Париж да бъде открит със знанието и благословението на Събора на задграничните руски архиереи. Но след това променил своето намерение и открил този институт, без да се допита нито до Синода, нито до Събора. Парижкият богословски институт е осъден от събора на Руската Задгранична Църква като самочинно устроен от митр. Евлогий.

Руската Задгранична Църква отказала да утвърди устава на Парижкия богословски институт, тъй като догматическите възгледи на учредителите на Парижкия богословски институт А. В. Карташев, о. Сергий Булгаков и В. В. Зенковски не били православни.
 
Достатъчно е да се спомене обстоятелството, че по учението на А. В. Карташев, Божията благодат по негово време била преминала от Християнската Църква към невярващите социалисти. А прот. С. Булгаков въвежда в Християнската догматика нечуваното дотогава в Православната Църква учение за София, като Женствено Начало, което той признава за «висша Богомайка» и не се стеснява да го (я) назовава «Небесна Афродита» и «богиня».

Митр. Антоний (Храповицки) благословил създаването на Парижкия богословски институт и чел там лекции. За това му благодарил митр. Евлогий: «Дълбоко съм признателен на Ваше Високопреосвещенство за доброжелателното отношение към моето начинание», и молил да бъде защитен от «лъжливите и злостни обвинения на някакви клеветници.»

Парижкият богословски институт е известен с пропагандата на икуменизма сред православните. Делегация на Парижкия богословски институт взела участие в две конференции през 1937 г: «Живот и дейност» в Оксфорд и «Вяра и устройство» в Единбург. На първата присъствали о. Сергий Булгаков, Б. Вишеславцев, Л. Зандер, В. Зенковски, А. Карташев, Г. Федотов.

През 1952 г. о. Николай Афанасиев, заедно с о. Киприян Керн поставя началото на литургическите конференции «Semaine d’Études Liturgiques» в Парижкия богословски институт,  в които вземат участие не само «православни», а също католически и протестантски модернисти.

Преподаватели от Парижкия богословски институт вземат участие и в многобройни икуменически акции. Парижкият богословски институт е един от основателите на Висшия институт за икуменически изследвания (l’Institut Supérieur d’Etudes Œcuméniques de Paris) при Католическия институт в Париж.

През 2006 г. Парижкият богословски институт реформирал своята програма в съответствие с изискванията на Болонския процес[2].

В Парижкият богословски институт преподавали известните модернисти и икуменисти еп. Касиан (Безобразов), о. Сергий Булгаков (1925-1944) – догматика, Стар Завет, христианска социология); о. Василий Зенковски (1926-1962) - история на философията, психология, апологетика, история на религиите; о. Киприан (Керн) - патрология, гръцки език, пастирско богословие, литургика; о. Николай Афанасиев - каноническо право, гръцки език, догматика и еклезиология; о. Георги Флоровски - патрология, догматическо и нравствено богословие; А. В. Карташев (1925-1960) - Църковна история, Стар и Нов Завет; Л. А. Зандер (1926-1964) - логика, педагогика и обличително богословие; Е. Бер-Сижел – философия; С. С. Верховски (1944-1951) - догматическо, нравствено богословие, история на философията и богословие на католическата църква; Б. П. Вишеславцев -история на новата философия и нравствено богословие; П. Н. Евдокимов (1953-1970) - нравствено богословие, К. А. Елчанинов (1952-2001) - философия и апологетика; Н. М. Зернов - сравнително богословие; В. Н. Илин - литургика, история на философията; Оливие Клеман - история на Църквата;  Н. О. Лоски – философия; о. Иоан Майендорф (1950-1959) - гръцки език и история на Църквата; Г. П. Федотов (1926-1939) - история на западната църква, агиология; С. Л. Франк – философия; о. Александър Шмеман - история на Църквата; К. В. Мочулски, о. Лев (Жиле).

Сред випускниците са известните модернисти и икуменисти: Антиохийският патриарх Игнатий (Хазим), митр. Георги (Ходр), о. Михаил Аксенов-Меерсон, о. Александър (Синяков), о. Борис Бобрински, С. С. Верховски, о. Генадий (Ейкалович), Павел Н. Евдокимов, К. А. Елчанинов, В. В. Лепахин, о. Иоан Майендорф, о. Николай Озолин, о. Кирил Фотиев, о. Александър Шмеман. О. Георги Кочетков защитил в Парижкия богословски институт десертация на тема «Тайнствено въведение в православната катехетика».

Понастоящем ректор на Парижкия богословски институт е архиеп. Гавриил Комански, декан е о. Николай Чернокрак. В Парижкия богословски институт преподават о. Джон Брек (патристика и биоетика), о. Николай Чернокрак (Нов Завет, аскетическо богословие), о. Николай Озолин (иконология, пастирско богословие, омилетика), о. Иов (Геча) (църковна история и църковен устав), о. Николай Лоски (Църковна история), Мишел Ставру (догматическо богословие) и др.

Сега в Свято-Сергиевския Богословски институт в програмата за редовно обучение се учат повече от петдесет студенти и още около четиристотин задочници. Преподава се основно на френски език.

Парижкият богословски институт издава списанието «Православна мисъл».
 

Антимодернизм.ру

 Превод: Свещ. Божидар Главев

[1] Mott, John Raleigh (1865-1955) – известен американски религиозен деятел, масон, филантроп, един от пионерите и основен идеолог на икуменическото движение.


[2] Болонски процес — процес на сближаване и хармонизация на образователните системи на европейските страни в рамките на Болонското съглашение с цел създаване на единно европейско пространство на висшето образование.

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template19.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти