Вход

Православен календар

„На пасбището на горното Царство стадо, отче, си възпитал, и с жезъла на догматите като зверове си прогонил ересите, възпявайки: „Благословен Си, Боже на отците ни!”

Втори канон на утренята, 7 песен, тропар
Неделя 4-та на Великия пост. Преп. Иоан Лествичник

Слово на празника Кръщение Господне

 

1901212323

За вътрешната кръщелна благодат

„Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци, като ни учи, да отхвърлим нечестието и светските похоти, да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво в сегашния век.”
Тит 2:11-12

Ето думите на апостолското послание в чест на великия празник Кръщение Господне, към които бих искал в тази минута да насоча вашето внимание, възлюбени в Христа братя и сестри. Тук се говори за явлението на благодатта, която, по учението на ап. Павел, ни прави целомъдрени, праведни и благочестиви, т.е. свети.

Каква е тази благодат, за която говори тук апостолът, като средство за придобиване на свят и спасителен живот? Според учението на преп. Иоан Касиан трябва да различаваме два вида благодат: благодат на външния промисъл, чрез която Господ действа в целия свят непосредствено или посредством Ангелите, хората, а даже и чрез видимата природа; и благодат като вътрешна божествена сила. Именно тази вътрешна благодат трябва да разбираме в цитираните на св. Апостол думи. Тя действала в живота на първите хора в рая и била извор на тяхното правилно познание, святост и блаженство. След падението на нашите прародители тя ги напуснала и било необходимо Спасителят да се въплъти, да пострада, да умре и възкръсне, за да бъдат дарувани хората отново със същата благодат. Тази милост Божия се изляла и над нас, когато, по обещанието на Христа, Светият Дух в Своята многообразна благодат слязъл върху апостолите като истина (1 Иоан 5:6; Иоан 4:5-26; 16:13), като сила (Деяния 1:8), като утешение (Иоан 14:16-26; 15:26; 16:17) или божествена радост. От този момент благодатта на Св. Дух започнала да се предава на вярващите в Църквата чрез Тайнствата кръщение и миропомазание за възраждане на нашия ум, воля и сърце.

Като възраждаща божествена сила тя започнала да царува вътре в нашето същество, в самото сърце на човека. До появата на тази благодат, както учи великият сред св. отци блажени Диадох, в сърцето царувал грехът, а благодатта действала отвън. А след явяването на благодатта грехът действа на човека отвън, а благодатта – в сърцето. В това между впрочем се състои разликата между Стария и Новия Завет.

Разбира се, ние никога не ще успеем да определим по същество какво е благодат Божия. Св. Макарий Велики учи, че както Бог е непостижим в Своето същество, така не може да бъде опозната в своята същност и благодатта на Св. Дух, тъй като тя е неотделима от Бога Негова божествена сила. Ето защо и сам Господ, предлагайки учението за благодатта като действие на Св. Дух, е прибягвал към формата на притчата. Това Той е имал предвид, както казва св. Симеон Нови Богослов, когато изрича: „Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал! (Лук. 12:49). Тази благодат на Св. Дух Господ е имал предвид, когато в последния велик ден на празника е провъзгласил: „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба,... ще потекат реки от жива вода. Това каза за Духа”, отбелязва евангелистът, „Когото щяха да приемат вярващите в Него” (Иоан 7:37-39).

Но ние можем да познаем благодатта на Св. Дух опитно, духовно, когато изпитаме в своето сърце спасителното й действие, получавайки от нея истинско познание за Бога и за света, чувствайки в себе си нейната сила за борба с греха и нейната неизказана радост. Ние ще узнаем какво е това благодат на Св. Дух едва тогава, когато тя се възцари в нас над всички наши страсти, и ние започнем да я усещаме като Царство Божие, като правда, мир и радост в Св. Дух (Рим. 14:17).

Такова именно опитно познание за благодатта са ни оставили в своите творения св. Отци на Църквата: Антоний Велики, Макарий Велики, блажени Диадох, преп. Симеон Нови Богослов и великият богослов на нашата Руска църква епископ Теофан Затворник. Те чувствали в себе си благодатта на Св. Дух като дар на божествено познание и премъдрост до такава степен, че можели да озаряват и другите със светлината на божествената истина. Те усещали в себе си благодатта като божествена сила, тъй като с нея извършвали дивни чудеса, с нея предсказвали бъдещето. Тази благодат те изживявали като вътрешна, непресъхваща божествена радост, която те изпитвали непрестанно и с която утешавали скърбящите сърца на вярващите.

От всичко това е ясно какво велико благо е за нас благодатта на Св. Дух. Че тя е най-драгоценното съкровище, за това свидетелства учението на Христа, апостолите и св. Отци. Според учението на Христа благодатта на Св. Дух за нас е такова велико благо, че нейното изпращане на човеците е било цел на Неговите страдания и смърт, както се вижда от прощалната Му беседа с учениците (Иоан 16:7). Така са възприемали благодатта и св. апостоли, тъй като учението за спасението чрез благодатта по силата на кръстната смърт на Христа, е заемало централно място в тяхното благовестие, за което особено ярко свидетелстват посланията на св. ап. Павел.

Не са могли да гледат по друг начин на благодатта Божия и св. Отци на Църквата. Например св. Симеон Нови Богослов казва: „Това били и целта и завършекът на цялото Христово домостроителство, за да приемат вярващите в душите си Светия Дух и Той да бъде като душа на нашите души и с Неговото действие ние да се претопим и преобразим в ума, в съвестта и във всичките ни чувства.” А великият угодник на нашата руска православна Църква св. Серафим Саровски учи, че придобиването на благодатта на Св. Дух (т.е. нейното разкриване в нас) е целта на целия наш християнски живот.

Ето за явяването на каква благодат сочат думите на ап. Павел, чути от нас днес на литургията.

Какъв спасителен урок, възлюбени, ние сме длъжни да извлечем за себе си? Слушайки тези апостолски думи, сме длъжни да се радваме и да благодарим на Бога, че сме чеда на Православната Църква Христова, чрез която Господ ни дава тази велика благодат, несравнима с каквито и да е съкровища в света. Тя сияе като слънце, проявява се в дивни и многообразни дарования, с които Господ е надарил Своите светии, изпълнявайки в техния живот Своето слово: „Към светиите, които са на земята, и към Твоите избранници — към тях е всичкото ми желание” (Пс. 15:3).

Впрочем ние не само сме длъжни да се радваме, че сме чеда на Православната Църква, получаващи от нея велика благодат. Ние сме длъжни в своя живот да разкриваме тази благодат до нейните дивни прояви. А това ще се осъществи само когато ние неотклонно изпълняваме всички божествени заповеди. Затова нека думите на ап. Павел, които чухме днес на литургията, предизвикат у нас не само чувство на радост, но и стремеж да ги осъществим в нашия живот. Тогава благодатта на Св. Дух ще ни поучава за спасителен, целомъдрен и свят живот и за нас напълно ще могат да бъдат приложени думите на ап. Павел: „Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци, като ни учи да отхвърлим нечестието и светските похоти, да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво в сегашния век” (Тит 2:12). Амин.

*Произнесено в Руския храм към посолството „Св. Николай” в гр. София на 6 януари, 1924 година

Архиепископ Серафим (Соболев), Проповеди, ИК "Св. Николай Чудотворец", София, 1997 г.

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template8.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти