Вход

Православен календар

Светите отци за чудесата, знаменията и предсказанията

 

0612171641

За знаменията, чудотворците и пророците в последните времена

„До самия край на тоя век няма да оскъднеят пророците у Господа Бога, също както и служителите на сатаната. Но в последните времена тези, които наистина ще работят за Бога, благоразумно ще скрият себе си от людете и няма да извършват сред тях знамения и чудеса, както в сегашното време, но ще тръгнат по пътя на вътрешното делание разтворено със смирение и в Небесното Царство ще се окажат по-велики от отците прославили се със знамения. Защото тогава пред очите на хората никой няма да прави чудеса, които биха въодушевявали хората и биха ги подбуждали с усърдие да се стремят към подвизи” (преп. Нифонт, еп. Кипърски)[1].

„От това, че сега няма знамения, няма да заключат, че такива не е имало и тогава [в по-ранните времена]. Тогава било полезно да има такива, а сега е полезно да няма” (св. Иоан Златоуст)[2].

„И сега има много светии, които като скъпоценни камъни се търкалят из земята, но те се отличават не със знамения и чудеса, защото не само в това е светостта, но със съхраняването на правата вяра и точното изпълнение на Божиите заповеди, с чужда на завистта искрена любов към братята, със сърадване на благоденствието на ближния, стоене по-горе от човешката слава и с всякакви други добродетели” (преп. Теодор Студит)[3].

„Не е странно, че чудесата на антихриста ще бъдат приети безпрекословно и с възторг от отстъпниците на християнството, от враговете на истината, от Божиите врагове. Достойно за дълбоко внимание и плач е по-скоро това, че чудесата и действията на антихриста ще причинят затруднение дори и на Божиите избраници. Причината за силното влияние на антихриста върху хората ще се състои в неговото адско коварство и лицемерие, чрез които изкусно ще се прикрива ужасното зло, в неговата необуздана и безсрамна дързост, в изобилната помощ, която ще му оказват падналите духове, и накрая в способността му да върши чудеса, макар и лъжливи, но поразителни” (Св. Игнатий (Брянчанинов)[4].

Увлечението по предсказания и пророчества е нездраво

„Не любопитствай относно бъдещето, а разумно се ползвай от настоящето. Защото каква полза за теб да предузнаеш това, което Бог е разпоредил? Ако бъдещето ти е приготвило нещо добро, то ще дойде дори и ти да не си разбрал от по-рано за това. А ако ти е приготвило скръб, защо ти е да прекараш в скръб времето, докато лошото дойде? Искаш ли да бъдеш сигурен в твоето бъдеще? Тогава изпълнявай предписанията на евангелския закон и очаквай наслаждение с блага” (св. Василий Велики)[5].

 „В настоящия живот у плътолюбеца е налице желание да надникне в бъдещето, за да избегне беди или постигне желаното. За да не обръщат хората погледа си към Бога, изпълненото с коварство демонско естество изнамерило множество способи да се узнава бъдещето: например гаданието, тълкуването на знамения, прорицателството, извикването на мъртви, изпадането в транс, карти и много други. И ако някакъв род предвиждане вследствие на някаква измама е признат от човека за истинен, демонът го представя пред прелъстявания като оправдание за лъжовно предложение. И демонската хитрост явява пред прелъстявания всякакви лъжливи знамения, за да може хората, отстъпвайки от Бога, да се обърнат към служение на демоните. Един от видовете измама било и чревогаданието, чрез което хората вярвали, че могат да извикват душите на мъртвите в тукашния живот” (св. Григорий Ниски)[6].

„Един монах случайно видял книга с гадания и от любопитство, разглеждайки тайните на сатанинското гадание, неволно се увлякъл в четене. Това не останало безнаказано. Следващата нощ той видял пред себе си етиопец с ръст на исполин, който му казал: „Ти ме повика; ето ме. Ще изпълня всичко, което пожелаеш, само ми се поклони.” – „Господу, Богу ще се поклоня и Нему едному ще служа” (Мат. 4:10) – „Значи няма да ми се поклониш? Защо тогава ме призова, като си позволи да четеш моите тайни гадания?” След тези думи сатаната ударил силен шамар на монаха и изчезнал. Монахът се събудил, обхванат от болка и страх, бузата му се подула и почерняла така, че било страшно човек да го гледа. С всеки изминал ден болното място все повече се подувало, което обезобразявало лицето му. От подутото вече не се виждало окото. Като се осведомили за причината на тази твърде странна болест, близките му монаси уведомили за това преподобния Дионисий, който тозчас дошъл и след като се помолил на Бог и Божията Майка, помазал с елей болното място. Монахът веднага бил изцелен и прославил Бога” (Атонски патерик)[7].

Вярата, добродетелността и покаянието стоят по-високо от чудотворството

„От чудесата ние нямаме никаква придобивка, също както и нищо не губим от това, че не вършим чудеса, стига само да се грижим да придобием всяка добродетел” (св. Иоан Златоуст)[8].

 „Къде са сега търсещите знамения? Нека те чуят, че повече от всичко е нужно чувствително сърце с усет за доброто. Ако него го няма, от знаменията няма никаква полза” (св. Иоан Златоуст)[9].

„Ние не ще бъдем обвинени, о братя, не ще бъдем обвинени при раздялата ни с този живот, че не сме вършили чудеса, че не сме богословствали, че не сме получили видения, но без съмнение ще отговаряме пред Бога за това, че не сме плакали непрестанно за своите грехове” (прeп. Иоан Лествичник)[10].

„Мнозина са извършвали знамения, възкресявали са мъртви, трудели са се за обръщане на заблудените, извършили са велики чудеса, довеждали са други до познание на Бога, а после самите те, след като са оживотворили други, паднали в нечисти и мерзки страсти, които са умъртвили самите тях” (преп. Исаак Сирин)[11].

„Дар без изкушения е гибелен за този, който го приема. Ако това, което вършиш, е благоугодно Богу и Той ти даде дарование – то моли Го да ти даде и разум по какъв начин да се смириш при това дарование или Го моли да бъде поставен страж при дарованието (стражи на даровете на св. апостоли били допусканите върху тях напасти), или пък да бъде отнето от тебе дарованието, което може да стане причина за твоята погибел, защото не всички могат да запазят богатството, без да си навредят” (преп. Исаак Сирин)[12].

„Мнозина са получили спасение без пророкувания и озарения, без знамения и чудеса; но без смирение никой не ще влезе в небесния чертог. Защото пазител на първите (дарбите) е второто (смирението); но често в лекомислените хора чрез първите се унищожава второто” (преп. Иоан Лествичник)[13].

Чудотворството не е обезателно признак на святост, често дарът на чудотворение е бил нежелан от светиите

„Истинските праведници не само не желаят да бъдат чудотворци, но и когато им се даде дар на чудотворство се отказват от него. Те не желаят това не само пред очите на хората, но и в себе си, в тайниците на своите сърца” (преп. Исаак Сирин)[14].

Ако видиш, че някой се превъзнася и се гордее с това, че е причастник на благодатта, то макар той да прави чудеса и мъртви да възкресява, но ако не признава душата си за безчестна и достойна за презрение и самия себе си за нищ по дух и мерзък, такъв бива опустошаван от злоба, без сам да знае това. Такъв дори личби да показва, не трябва да му се вярва (преп. Макарий Велики)[15].

„Някой си мирянин отишъл със сина си при авва Сисой в планината на авва Антоний. По пътя синът умрял. Бащата не се смутил, но с вяра го отнесъл при аввата и паднал в нозете му заедно със сина си като да му се покланял, за да вземе благословение. След това станал и оставяйки отрока в нозете на аввата, излязъл от килията. Старецът, мислейки, че отрокът продължава поклонението, и не знаейки, че той е умрял, му казал: Стани и излез оттук. Отрокът веднага се изправил и излязъл вън. Баща му, като го видял, удивил се; влязъл в килията, поклонил се на аввата доземи и му разказал какво се е случило. Старецът, като чул това, се опечалил, защото не искал да върши знамения, а ученикът му забранил на мирянина да разказва за стореното чудо до смъртта на стареца” (Отечник)[16].

Който постоянно жадува чудеса и знамения или смята себе си за съсъд на благодатта, е победен от гордостта

 „Господ, Който винаги е близо до Своите светии и им помага, не по всяко време и не без нужда показва Своята сила в някакво дело или чувствено знамение… Който без нужда дръзва да търси такова или моли Бога и желае ръцете му да са източник на чудеса и сили, такъв се изкушава в своя ум от ругателя-демон и се оказва самохвалец и немощен в своята съвест (преп. Исаак Сирин)[17].

„Който дръзва и моли Бога за извършване на нещо необикновено, без за това да го принуждава някаква необходимост, който желае чрез неговите ръце да се извършат чудеса, допуска да бъде изкушен в ума си от дявола, който му се надсмива. Такъв човек се показва тщеславен и е с боледуваща (повредена) съвест. Редно е да молим Бога за помощ в скърби. Да изкушаваме Бога без нужда е опасно” (преп. Исаак Сирин)[18].

„Дяволът устройва, щото несъвършените християни, които не умеят да различават добро от зло, да виждат видения и призраци и изпълва сърцата им с гордост. Понякога нощем им дава сънища, които се сбъдват през деня, за да ги потопи в още по-голяма прелест. И още: нощем той им показва светлина, тъй че мястото, където те живеят се облива в светлина; и много неща от този род прави той и много различни личби. Всичко това прави, за да го възприемат те спокойно, мислейки си, че е ангел и да го приемат за такъв. Щом те го приемат, той ги низвергва отвисоко заради духа на гордостта, който ги е овладял” (преп. Антоний Велики)[19].

„Ако зеницата на твоето душевно око е нечиста, то не дръзвай да устремяваш поглед към слънчевия кръг, за да не загубиш и този малък лъч, тоест простата вяра, смирението, сърдечното изповедание, малките посилни за теб дела и да не бъдеш изхвърлен в онази област на духовни същества, която е външната тъмнина, това, което е извън Бога и е подобие на ада, както бил изхвърлен онзи, който безсрамно се осмелил да дойде на брачния пир в нечисти одежди” (преп. Исаак Сирин)[20].

 „В чудесата на Господа нямало никаква суетност, никаква ефектност, нито едно от тях не е било направено за показ пред хората, всички те са били покривани с покривалото на Божественото смирение”
(Св. Игнатий (Брянчанинов)[21].

Знамението има второстепенно значение, първостепенно е значението на словото

„Трябва да се научим да не обръщаме внимание на знаменията, когато някой учи нещо, което е противно на благочестието” (бл. Теодорит Кирски).

 „Когато действат заедно и словото и знамението, тогава действието на знамението остава като че ли незабелязано поради силното действие, идващо от словото. Това ясно се вижда от разказаното в Евангелието. На Никодим подействали знаменията и той познал в Господа само Учителя, изпратен от Бога (Иоан. 3:2). На св. ап. Петър подействало словото и той изповядал Господа като Христос, Син Божий. Ти имаш думи за вечен живот, казал той на Богочовека, и ние повярвахме и познахме, че Ти Си Христос, Синът на Бога Живий (Иоан. 6:68-69)”
(Св. Игнатий (Брянчанинов)[22].

„Богочовекът  похвалил онези, които вярват, без да са видели знамения (Иоан 20:29). Той изразявал състрадание към онези, които не се задоволявали от словото и се нуждаели от чудеса. „Ако не видите личби и чудеса, няма да повярвате” (Иоан 4:48), казал Той на капернаумския царедворец. Наистина достойни за съжаление са онези, които се убеждават по-скоро от чудесата, отколкото от словото. Такава потребност показва особено преобладаване на плътското мъдруване, грубо невежество, житие и битие принесено в жертва на тлението и греха, отсъствие на упражняване в изучаването на Божия Закон и в боголюбезните добродетели, неспособност на душата да усеща присъствието на Светия Дух и Неговото действие в словото” (свт. Игнатий Брянчанинов)[23].

Подбор и превод: прот. Божидар Главев

 


[1] Преподобные Варсонофий Великий и Иоанн Пророк, Из жизни святого Нифонта Цареградского, Вопрос 4.

[2] Творения святого отца нашего Иоанна Златоуста, архиепископа Константинопольского. Т. 9. В рус. пер. СПб.: Изд. Санкт-Петербургской Духовной Академии, 1903, стр. 54.

[3] Добротолюбие, Издательство Сретенского монастыря, Москва, 2010, т. 4, стр. 296.

[4] Сочинения епископа Игнатия Брянчанинова. Т. 4. Аскетическая проповедь. 3-е изд. СПб., 1905, О чудесах и знамениях.

[5] Творения иже во святых отца нашего Василия Великого, архиепископа Кесарии Каппадокийской. 4-е изд. Ч. 2. ТСЛ, 1900, стр. 259.

[6] Творения святого Григория Нисского. Ч. 4. М., 1862, стр. 194-195.

[7] Афонский патерик. Ч. 2. С. 48, Житие преподобного Дионисия, подвизавшегося долгое время на святой горе Афонской и скончавшегося на Олимпе.

[8] Творения святого отца нашего Иоанна Златоуста, архиепископа Константинопольского. Т. 6. В рус. пер. СПб.: Изд. Санкт-Петербургской Духовной Академии, 1900, стр. 278.

[9] Пак там, стр. 457.

[10] Преп. Иоан Лествичник, Лествица, Синодално издателство, София, стр. 88.

[11] Преп. Исаак Сирин, Слова подвижнические, Слово 56.

[12] Пак там, Слово 34.

[13] Преп. Иоан Лествичник, Пос. съч., стр. 153.

[14] Преп. Исаак Сирин, Пос. съч., Слово 36.

[15] Добротолюбие, Издательство Сретенского монастыря, Москва, 2010, т. 1, стр. 224.

[16] Отечник, Свт. Игнатий (Брянчанинов).

[17] Творения иже во святых отца нашего аввы Исаака Сирина, подвижника и отшельника, бывшего епископом града Ниневии. Слова подвижнические. 2-е изд. Сергиев Посад, 1893, стр. 160

[18] Преп. Исаак Сирин, Пос. съч, Слово 36.

[19] Добротолюбие, Издательство Сретенского монастыря, Москва, 2010, т. 1, стр. 45.

[20] Иже во святых отца нашего аввы Исаака Сирианина, Слова подвижническия, Москва, 1993, стр 14.

[21] Сочинения епископа Игнатия Брянчанинова. Т. 4. Аскетическая проповедь. 3-е изд. СПб., 1905, О чудесах и знамениях.

[22] Сочинения епископа Игнатия Брянчанинова. Пак там.

[23] Сочинения епископа Игнатия Брянчанинова. Пос. съч., стр. 305-306.

Други статии от същия раздел:

module-template16.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти