Вход

Православен календар

За Лев Толстой, за непротивенето на злото и за отношението към враговете на вярата

 

1. Преди дни един рязански помешчик ми изпрати ръкопис на Лев Толстой. Врагът на Бога и слугата на дявола. Със заглавие „В какво се състои моята вяра”. Тридесет и пет листа. Говори: „аз бях безбожник, сега приех учението на Христа”. Но неговият Христос не е нашият и учението му не е като на нашия Христа Бога.

Иска да ощастливи човечеството. Ето проектът му за щастлив живот: 1) не се противи на злото, нека бият, колят, грабят – търпи, мълчи и не се защитавай; 2) не са нужни нито съдии, нито полиция, нито войска; 3) клетвата за вярност е престъпление; 4) да се воюва е богопротивно; 5) развод не бива да има дори при прелюбодеяние на съпрузите. Доказва всичко това, като криво тълкува думите на Господа в беседата на планината (Мат. 5:21-48) с големи преиначавания.

В хода на речта непрестанно се изригват хули срещу Църквата, която при него се нарича не иначе, а извратителка на Христовото учение.

Преди самата статия в пет листа със сбит почерк освен всичко пише и това: „Аз написах критика на догматите, също и на Евангелието, накратко изложих евангелското учение”.

Ушински ми изпрати препис на неговото Евангелие. Между оригиналните текстове са вкарани изопачени преводи на някои места, а другаде пък са вмъкнати негови измислици. Съдържанието е такова, че като го прочетох, бях принуден да реша: пиянски бълнувания!

И в този ръкопис са видни неговите мъдрувания. Не вярва в Пресветата Троица, отхвърля въплъщението, домостроителството, тайнствата, Църквата, бъдещия живот. Неговият Христос не е Христос Господ, а някакъв сборен образ на най-съвършеното човечество или нещо от този род.

Тази негова статия може да има вредно влияние и този, който ми я прати, писа, че в Санкт Петербург много хора се съблазняват, особено от кръга на висшата аристокрация.

Той печата своите статии зад граница, превозва ги контрабандно и ги разпространява тайно. Моят ръкопис е препис. И Ушински ми изпрати неговия препис.

Злото се разпространява тайно. Непременно идете при Оберпрокурора и му доложете за това. След два дни мисля да му пратя втория том на Добротолюбие и също ще му спомена.

Трябва нещо да се предприеме срещу злото. Злото е разрушително.

Интересно що за критика на догматите е това. Трябва да разберем.

Письма, Часть 7

***

2. Божията милост да бъде с вас! Бързам да поправя вашата грешка – вие взехте твърде много да се притеснявате относно бълнуванията на Лев Толстой, които са у мен. Писах ви какво мисля по въпроса. Сега вече съм напълно уверен, че няма какво повече да се търси. Не се грижете повече. И това, което вече имам е достатъчно.

Всички писания на Лев Толстой са антихристянски с диагноза: пиянски бълнувания. Той си мисли, че да се сглоби вероучителна система е също тъй лесно, както да пишеш романи и повести. И започна да дрънка и надрънка такива глупости, че свят да ти се завие.

Слушайте, той отхвърля всички християнски догмати! Какво има у него? Има ли Бог? – Няма. У него няма Бог. Има някакъв общ живот, но той не може да бъде признат за Бог. Следователно той е безбожник, какъвто си е бил цял живот. Има ли у него Христос Спасител? – Не е много ясно как Го разбира той. Ясно е само, че у него Той не е Бог, Който се е въплътил, а е единствено Син Човечески.

Съдете сам дали след всичко това си струва да се сантименталничи с такъв изверг. Вижте как трябва да съдим за него според Писанието.

Той съставил ново евангелие – лукаво евангелие. Поставя цитати от нашите Евангелия, а прокарва мисли, които съвсем не са евангелски. Следователно неговото евангелие е друго, а не нашето. Свети апостол Павел за такива е казал: ако някой започне да проповядва ново евангелие различно от нашето, такъв да е анатема (срв. Гал. 1:8). Излиза, че и Лев Толстой вече е под проклятие.

Свети евангелист Иоан Богослов пише, че който не изповядва, че нашият Господ е дошъл в плът, тоест, че е въплътил се Бог, такъв е антихристов и сам той е „антихрист” (срв. 2 Иоан 1:7). Такъв е и Лев Толстой – антихрист и антихристов, от антихристовото стадо. Защото не вярва в Боговъплъщението.

Свети апостол Павел нарекъл един влъхв, който противоречал на неговата проповед „дяволски син и враг на всяка правда” (Деян. 13:10). Ето го значи и званието на Л. Толстой: проклет, син на дявола, антихрист! Тук аз нищо не добавям от себе си. Това е апостолски съд. Сам виждате, че този съд се стоварва върху Толстой.

И след всичко това, ако в „Православное обозрение” са го нарекли някак некрасиво, защо да се чудим?! Та нали в „Православное обозрение” се пише критика и критикът с достатъчно уважение се отнася към този изверг. Тези, които са ви говорили другояче, навярно не са чели тази критика. Прочетете и сам ще видите. Струва си. Те са недоволни от критиката, защото прави Толстой на пух и прах.

Аз не бих любезничил. И ако бих писал, бих го нарекъл с апостолските думи. А вие сте се разнежили. Хокане заслужавате за това. Който любезничи с един изрод, той става съпричастен на неговата изродщина. Апостолите са заповядали такива дори да не поздравяваме и да нямаме нищо общо с тях.

Да не би и вас да ви е прихванал неговият пиянски делириум тременс? Пишете, че невярващите в безсмъртието не бива да ги осъждаме, защото никой не бил ходил на небето. Който вярва в Господа Спасителя, той не може да не вярва в бъдещия живот. Бъдещият блажен живот е сред съществените обещания на нашата вяра. Който не вярва в това, не е християнин. И ще добавя: такъв не е и човек, защото вярата в задгробния живот е обща за всички хора и всички хора вярват в това, с изключение, разбира се, на изпадналите в пиянски делириум тременс.

Казвате и нещо умно: „има много неща, които не могат да се разберат”, добавете обаче: „но пък са истинни”. Затова и за ръководител Бог ни е дал не разума, а вярата. Като основа на вярата е положил не умопостигането на това, в което вярваме, а приемането му с убеденост, защото Бог така е казал. Бог е Истина. Виждате ли, каква здрава основа имаме! Бог е истинен, такова е и словото Му. А на разума е предписано да преклони шия под игото на вярата. Който не се прекланя, а се перчи и все много пита „а защо това е така, а онова – така”, такъв не е на истинния път, не е в числото на Божиите люде.

Трябва с простота в сърцето да се вярва на всичко, което учи Църквата. Четете по-често Символа на вярата и размисляйте над всяка дума. Всеки ден. И на душата ви ще стане светло. Там у вас е такова смешение на различни вярвания, че на човек може свят да му се завие. Не слушайте другите. А ако някой започне да ви досажда, ако можете да му надделеете, дайте му да се разбере.

Письма из келии, Часть 2

Превод: свещ. Божидар Главев

 

Други статии от същия автор:

module-template5.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти