Вход

Православен календар

Николай Александрович Бердяев

 

 

Н. А. Бердяев (1874-1948) – е руски религиозeн философ, публицист, представител на „новото религиозно съзнание”.

Учил в Киевския университет „Св. Владимир” (1894-1897). Участник в студентския марксически кръжок от 1893 г. (заедно с Луначарски и др.). Оказвал съдействие на „Съюза за борба за освобождението на работническата класа”, за което е арестуван през 1898 г. През 1900 г. е заточен във Вологда. Член на партията на социалдемократите.

От деветдесетте години на деветнадесети век е под влияние на Ницше, оставайки под това влияние през целия си живот. Сред другите влияния следва да споменем В. С. Соловьов, К. Маркс, Ф. М. Достоевски и Л. Н. Толстой.

Учил в Германия, върнал се в Санкт-Петербург през 1904 г. Участвал в сборника „Проблеми на идеализма” (1902).

Приветства Революцията от 1905 г.

От 1905 г. – редактор на списанието „Въпроси на живота”. От 1907 г. е участник в московското Религиозно-философско общество на името на Владимир Соловьов, което се събирало на „кулата” на В. И. Иванов. Участник в сборника “Вехи” (1909). От 1910 г. до 1918 г. е сътрудник на московското издателство “Путь”.

През 1913 г. е осъден от църковен съд по обвинение в богохулство за статията „Гасители на духа”, съдържаща нападки срещу Православната Църква.

Приветства Февруарския преврат от 1917 г.

По време на Съветската власт преподава в Свободната Академия за духовна култура (1918-1922). Участник в Свободната философска асоциация. Преподава философия в Московския държавен университет. Изселен от Русия през 1922 г.

От 26 ноември 1922 до 1940 г. оглавява Религиозно-философската академия (Берлин – Париж). Член на Братството „Св. София”. Редактор на списанието „Путь” (1925-1940). Редактор в издателството YMCA-PRESS. Деятел на Руското студентско християнско движение (РСХД) до 1936 г.

Един от основателите на икуменическото движение.

Цитати:

"Тъй наречените "противоестествени" форми на любов и полово съединение, които привеждат в негодувание ограничените моралисти, от висша гледна точка съвсем не са по-лоши, а понякога дори са по-добри от формите на т. нар. "естествено" съединение. Защото от религиозна, а и от философска гледна точка цялата природа е противоестествена, ненормална, повредена и послушанието на природата и нейните закони не е мерило за доброто. Аз не зная какво значи нормално полово общение и твърдя, че никой не знае".

"Християнството не преобразило пола, не одухотворило пола и плътта, а точно обратното, то направило пола хаотичен, отровило го. Демонизмът на пола е само обратната страна на християнското проклятие на пола. Могъщата полова любов била изгонена в глъбините на съзнанието, тъй като й било отказано благословение, и се превърнала в болезнено терзание, което и до сега не ни е напуснало". 

(Бердяев Н.А. Метафизика пола и любви // Эрос и личность: Философия пола и любви. - М., 1989. - С. 17-51.)

Антимодернизм.ру

Превод: свещ. Божидар Главев

Четете още:

Фанатизмът на Бердяев

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template3.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти