Вход

Православен календар

Павел Евдокимов

 

Павел Николаевич Евдокимов (1900 или 1901–1970) е крупен модернист и икуменист от «Парижката школа». Последовател на Н. А. Бердяев и о. Сергий Булгаков.

В духа на «реабилитацията на плътта» развивал аморални езически възгледи за брака, а в своите съчинения за иконопочитанието следвал модернисткото т. нар. «богословие на иконата».

През 1918 г. се обучавал в Киевската Духовна Академия, в 1920 г. емигрирал със семейството си в Константинопол, а в 1923 – в Париж, където, съгласно биографията му, завършил философския факултет на Сорбоната.

Завършил Парижкия богословски институт през 1928. Секретар на Религиозно-философската академия (РФА), основана от Н. А. Бердяев. Защитил докторска дисертация във Вишистка Франция (Франция по време на сътрудничеството си с нацистка Германия – бел. прев.) на тема «Достоевски и проблемът за злото» в 1942 г.  в университета в Екс-ан-прованс.

Участвал в работата на Руското студентско християнско движение (РСХД), контролирано от YMCA. Първи секретар на РСХД.

През 1942 г. се включва в работата на икуменическия комитет CIMADE (Comite Inter-Mouvements d’Accueil des Evacues – Обединение за помощ на бежанците). Директор на студентския център на CIMADE в гр. Севр (Франция). Завежда икуменическото студентско общежитие.

От 1948 до 1961 г. е преподавател и член на комитета, ръководещ икуменическия институт в Босе на Световния съвет на църквите. От 1953 г. – професор по нравствено богословие в Парижкия богословски институт.

През 1955 г. създава в Париж заедно с Л. А. Зандер и Оливие Клеман френскоезичен център за православни изследвания. През 1967 г. – професор в така наречения «Висш институт по икуменическите науки» в Париж.

През септември 1952 г. в Севр (Франция) по негова инициатива е свикана Конференция на православната младеж в Западна Европа. Към нея е създаден организационен комитет в състав: Павел Евдокимов, Л. А. Зандер, о. Александър Шмеман, Н. Нисиотис, Кирил Елчанинов, еп. Василий (Родзянко) и др.

На 53 години става един от учредителите на модернистката и икуменическа младежка организация "Синдесмос" (1953), на която е първи президент (1953-1954).

Конгрес в Босе (януари 1949 г.). Отляво надясно: на първия ред седят Н. Нисиотис, Л. А. Зандер, И. Ф. Майендорф. На втория ред: Валентина Зандер, Георгий Ходр, Пьотр Струве, Татяна Лебедева-Струве, о. Василий Зенковски. На третия ред стоят: Павел Евдокимов, о. Александър Шмеман, Кирил Елчанинов. На четвъртия ред стоят: Пьотр Люле, Иоанис Лапас, Велизар Гаич

Активен участник в икуменическото движение. Поканен в качество му на наблюдател в третата секция на заседанията на Втория Ватикански събор.

През 2011 г. издателство «Лепта» преиздава книгата му «Таинството на любовта. Тайната на съпружеството в светлината на Православното Предание». В книгата са представени основни модернистки извращения на Църковното учение за брака и девствеността, за да се стигне дори до обвинения към светите отци-подвижници, че се «гнусяли» от брака. За сметка на това в нея се дава изкривено тълкувание на Богообщението, като за целта се използва езическа сексуална терминология, и на цялата човешка природа се приписва женственост.

Цитати от него:

Общоприетото понятие за вечните мъки се явява само едно школско мнение и опростенческо богословие[1].

Бракът възстановява изначалната природа на човека, а съпружеското «ние» предизобразява не някоя конкретна двойка, а мъжкото и женското начало в тяхната цялост и съвкупност, двете начала в единия Адам, възстановен и възпълнен в Царството.[2]

Всеки бунт носи в себе си собствената си противоположност; съществуването на ада може да се види само благодарение проблясъка на светлината в тъмнината; надеждата на противоположното, самата диалектика на адската метаноя, изменението, възниква на предела на тайното страдание. Колосалният стремеж към разрушение, присъщ на абстрактното изкуство, е своего рода аскеза, очищение, освежаване, което трябва да бъде признато с уважение.[3]

Антимодернизм.ру

Превод: Десислава Главева

 


[1] Евдокимов П.Н. Женщина и спасение мира. Минск, 1999. С. 121.

[2] Евдокимов П.Н. Домашняя церковь.

[3] Евдокимов П.Н. Современное искусство в свете иконы

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template19.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти