Вход

Православен календар

„Образ на покаянието те имаме, всепреподобна Марие, Христа моли по време на Поста и нам да го дарува, та с вяра и любов тебе в песни да възхвалим.”

Утреня, светилен, глас 3
Неделя 5-та на Великия пост. Преп. Мария Египетска

Христос Янарас

 

Христос Янарас (род. 1935) – крупен философ-модернист, представител на „неоправославието”, икуменист. Последовател на екзистенциализма, персоналист.

Изучавал богословие в Атинския университет и философия в Бонския и Парижкия университети. По време на обучението си в Западна Европа попада под влиянието на философските възгледи на Сартр и Хайдегер. Доктор по философия на богословския факултет към Аристотелевия университет в Солун и на хуманитарния факултет към Сорбоната.

От 1982 до 2002 г. е професор по философия в Атинския университет за социални и политически науки.

Участник в православното гръцко братство «Зои». Участва в издаването на богословското списание «Синоро» (1964-1967). Член на Международната академия за религиозни изследвания, член на редколегията на международното богословско списание Consilium.

Янарас играе важна роля в модернисткото младежко движение "Синдесмос". Бил е основен докладчик на международния фестивал на Синдесмос, състоял се в йонийското село Вартоломео, Гърция от 25 август до 1 септември 1985 г., в летния лагер на Американската архиепископия на Гръцката църква. По време на тристранния междурегионален богословски семинар на Синдесмос, състоял се на 7 декември 1989 г. в ЛДА, Янарас представя един от основните доклади.

През 1979 г. участва в семинара «по православна духовност» в икуменическия институт в Босе, Швейцария.

Янарас довежда до крайност модернистките постулати на «нравствения монизъм». Съгласно неговото учение същността на християнството се състои само в живота вътре в църковния организъм. Янарас счита религията, църковния авторитет, нравствеността и разума за съществени пречки за въпросния живот. В това той е единодушен с антирелигиозния патос на проф. Иоан Романидис, с основните мисли на митр. Антоний Сурожки и с аморализма на постмодернистката философия.

Янарас смята, че е необходимо да се превъзмогне разбирането за вярата като религиозно убеждение в някаква истина: «Когато Църквата ни призовава да приемем съхранената в нея Истина, става дума не за теоретични положения, с които сме длъжни да се съгласим априори, без всякакви разсъждения. Това, което ни се предлага е лично отношение, определен образ на живот».

Истината за Бога не може да се изрази с думи и даже самият опит да се вярва в догматите е обявен от Янарас за несъвместим със същността на християнството. От неговата система следва, че изобщо не можем да си съставяме никакви понятия. И в този постмодернистки тезис Янарас вижда отговора, с който Православната цивилизация отговаря на предизвикателствата на днешния свят.

Християнството, според лъжеучението на Янарас, е образ на живот. „Ние се приближаваме към Бога не посредством определен начин на мислене, а чрез определен образ на живот”. Той обявява вярата в точно изложени догмати за проява на «идеология», а такава «идеология» - за съвършено чужда на християнството. На мястото на догматите, възприемани чрез разумната вяра, Янарас поставя личното общение с Личностния Бог: «Ако вярваме в Бога, причина за това не е че сме принуждавани да вярваме от някакво умозрително съждение, не е и това, че някакво конкретно учреждение ни дава неоспорими гаранции за съществуването на Бога. Ние вярваме в Него, защото Неговата Личност, личностното Му съществуване извиква в нас чувство на доверие».

Янарас употребява думата «вяра», но разбира под това всичко друго освен вяра в догматите, а именно пълнота на живота под вид на лично общение, неограничавано от никакви идеални норми. При това той принципно не различава вярата в догматите и благодатния дар на вярата. В това той бива опроверган от св. Иоан Златоуст, който учи: «Една е вярата, за която апостолите казали: «усили у нас вярата» (Лука. 17:5), а друга е вярата според която всички ние се наричаме верни, неизвършвайки чудеса, но имайки познание за благочестието». У Янарас това не е случайна грешка, а изповядване на общ модернистки възглед.

Според Янарас за Бога нищо не може да се знае и вярата в истината е недопустимо антиправославно тесногръдие и отпадане от Бога. Това, естествено, не пречи на самия Янарас да развива разнообразни теории за Бога, разбира се, съвсем неправославни. Ако вземем предвид факта, че той отрича всякакви догмати, всякакви определени понятия и твърдения, тогава е непонятно, какъв е статутът на неговите собствени твърдения за Троицата и за другите християнски догмати. Ясно е само, че всяко твърдение по отношение на личността, дори простото произнасяне на думите «личност» и «личностен» за Янарас е нещо свръхразумно и свръхрелигиозно. Аналогично е учението на о. Павел Флоренски: «Личностният характер на личността, това е живо единство на нейната самосъзидателна дейност, творческо излизане от своята самозатвореност, или също така това е невместимост в никакво понятие. Оттук и нейната «непонятност» и следователно и нейната неприемливост за рационализма».

За да се оцени подобаващо мащаба на богоборческия проект на Янарас, трябва да се има предвид, че в неговата система личността е нещо свръхразумно и даже противоразумно. Затова и «личностното съществуване» за Янарас не е съществуване в догматически смисъл. Това е нещо особено, тъй като за личността със същата степен на увереност може да се каже и че не съществува. Намирайки се под влиянието на Сартр и Хайдегер, трансцендентността на неговите възгледи се състои в това, че така те не противоречат както на атеизма, така и на гностицизма. Чрез сливането с „живота” той преодолява всички противоречия, и в това постижение на ума и въображението вижда идеалността и трансцендентността на своя подход.

Такъв подход привлича Янарас също и с това, че прави неговото «православие» абсолютно неуязвимо за нападките на атеистите и агностиците, тъй като то директно се слива с атеизма. Ако бъде загърбен въпроса за истинността на смисъла на догматите, както прави Янарас, след това няма как религията (и което и да било учение или мнение) да бъде обвинявана в неистинност. Ако си встъпил в лични взаимоотношения, значи за теб Бог съществува. Ако не си встъпил - не можеш да имаш аргументи против.

Ако е нужен само живот и правилен образ на живот, а никак не са нужни мисли и теоретични съждения, тогава и тези думи на Янарас не съдържат никакъв понятен смисъл, не указват на нищо, освен на самия него и не водят до никъде, освен пак към самия него. Янарас дори не изисква свръхразумна мистична вяра в собствените си писания, а призовава да се вярва лично на него самия. И даже още по-точно: да се вярва в него – Христос Янарас, не в нещо конкретно (това е невъзможно, тъй като по неговите собствени уверения това е само «теория»), а да се вярва непосредствено в него самия, в неговата личност, в неговото лично съществуване. При това Христос Янарас очевидно не осъзнава, че именно той не съществува в такава мяра, в каквато лъжеучителства и заблуждава читателите си.

Янарас разбира живота като лично общение с Бога и с хората, при което остава неясно, разбира ли той разликата между богообщението и общението на хората помежду им. От неговата система произтича изводът, че всяко личностно общение вече е нещо свръхестествено (в духа на о. П. Флоренски, който учел за единосъщието на личностите, постигано в хода на окултно-сексуалния синтез).

Затова Янарас описва брака в богохулен смисъл: «Сексуалното различие у хората и взаимното притегляне на противоположните полове са призвани да доведат до осъществяване на единственото си предназначение – универсалния еротичен стремеж, заложен в природата: те са длъжни да реализират в рамките на тварния свят тринитарния образ на живот, тоест взаимния обмен на живота. Крайната цел на любовния стремеж у човека е обожението, възсъединяването на човека с Бога». Пред нас е фройдистки прочит на религията, развиван в по-ранно време в средата на «православните» модернисти от Б. П. Вишеславцев.

За своите възгледи Христос Янарас е осъден от Свещения Кинотис на Света Гора Атон през 1993 г.

Цитати:

Аз принадлежа към поколението, взело дейно участие в икуменическото движение. Ние се вгледахме един в друг, опознахме се: различни конфесии, различни разклонения на християнството. Но, разбира се, въпросът за единството на християнството и на вселенската църква още е далеч от намиране на решение. Позволете ми веднага да споделя своята мечта. Бих искал да участвам в такъв икуменически разговор, където всеки съвсем откровено би говорил за своите грешки и поражения. У нас, православните, е налице прекрасна еклесиология, но тази еклесиология никъде не се е осъществила. Единството на църковните люде на планетарно ниво, за съжаление, още не е осъществено.

Антимодернизм.ру

Превод: Свещ. Божидар Главев

Четете още:

Други статии от същия автор:

module-template3.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти