Вход

Православен календар

„Образ на покаянието те имаме, всепреподобна Марие, Христа моли по време на Поста и нам да го дарува, та с вяра и любов тебе в песни да възхвалим.”

Утреня, светилен, глас 3
Неделя 5-та на Великия пост. Преп. Мария Египетска

Архиепископ Василий (Кривошеин)

 

Архиепископ Василий (Кривошеин) в света Всеволод Александрович Кривошеин (1900-1985) – крупен модернист и икуменически деятел.

Съчувствал на февруарския преврат от 1917 г. В годините на Гражданската война воюва в Доброволческата армия, а след като пострадал от измръзване, бил отведен в края на 1919 г. в Кайро, откъдето после се мести в Париж.

Учи в историко-филологическия факултет на Петербургския и Московския университети. В 1924 г. завършва филологическия факултет в Сорбоната. По други данни, през 1922-1923 гг. учи в Мюнхенския университет.

В 1925 г. постъпва в Парижкия богословски институт.

През 1924-1925 гг. участва в Руското Християнско Студентско Движение (РХСД), посещава неговите конгреси в Аржерон. През септември 1925 г. напуска Франция за конгреса на РХСД в Хоповския манастир в Югославия.

От 1925 г. е послушник в Свято-Пантелеимоновия Атонски манастир. През март 1927 г. приема монашески постриг. През 1929-1942 гг. изпълнява длъжността на манастирски секретар-граматик в преписките с църковни и граждански учреждения, а също така съпровожда чуждестранните поклонници, посещаващи Атон през лятото.

От 1937 г. е член на манастирския събор. През 1942-1945 гг. е постоянен представител на манастира в Кинотиса на Света Гора, а в 1944-1945 гг. влиза в състава на Епистасията (административния орган на Атон).

След II Световна война по решение на гръцкия съд бива осъден като колаборационист и затворен в лагер на о. Макронисос. След освобождението му през 1951 г. заминава за Великобритания, благодарение ходатайството на известния икуменист архиеп. Герман Тиатирски.

През май 1951 г. е ръкоположен за иеродякон, иеромонах и става помощник на настоятеля на Оксфордската църква «Свети Николай». На 25 януари 1957 г. е възведен в архимандрит. А март 1959 г. — в настоятел на Благовещенския храм в Оксфорд.

На 14 юни 1959 г. става епископ Волоколамски, втори викарий на патриаршеския екзарх за Западна Европа с местопребивание в Париж.

През ноември 1959 г. става помощник на архиепископа на Клиши във Франция.

На 31 май 1960 г. вече е правещ архиерей на неголямата Брюкселска и Белгийска епархия. В нея влиза и катедралния събор «Св. Николай Чудотворец». По негово време са отворени още четири енории и скит.

На 21 юли 1960 г. е възведен в архиепископ.

Доктор на богословието от 1964 г.

Оглавява редакционния комитет на «Вестник на Руския Западно-европейски патриаршески екзархат».

През септември 1951 г. е делегат на Първия международен конгрес на патрологозите, а после взема участие в следващите оксфордски патрологически конгреси (в периода 1951—1979 гг. са се състояли общо девет такива конгреса).

Участва във Всеправославните съвещания в Родос (1961, 1963, 1964) и в Шамбези (1968).

Участва в подготовката на широкомащабните реформи на Православието на Всеправославните съвещания от 60-70-те гг. на XX в., служещи за подготвителни към несъстоялия се Всеправославен (Осми Вселенски) Събор. Така по време на работата върху «Символическите текстове в Православната Църква» (1964) архиепископ Василий прави опити да подрони авторитета на Катехизиса на Православната Църква, «Православното Изповедание» и другите символически книги.

Един от първите в емиграция започнал, по примера на о. Павел Флоренски и др., да използва името на св. Григорий Палама за пропаганда на модернистките идеи. Оказал влияние в това отношение на изследванията на о. Иоан Майендорф.

В своята книга «Преподобни Симеон Нови Богослов. Живот. Духовност. Учение» (1980) се стреми да представи св. Симеон за предтеча на модернизма. Неговото съчинение било издадено на френски от католическия манастир по «източен обряд» в Шеветон и на руски от парижкото модернистко издателство YMCA-PRESS.

Участник в «литургическите недели» на Парижкия богословски институт.

Активен участник в икуменическия диалог с англиканите. От началото на 50-те гг. взема участие в конгресите и събранията на «православно»-англиканското Сдружение «Св. Албаний и преп. Сергий». Участвал в англикано-православния конгрес  през юли-август 1951 г. в Абингдън.

На 5 август 1965 г. е назначен за член на Междуправославната богословска комисия за диалог с англиканите.

От 1-15 септември 1966 г. възглавява делегацията на Руската Православна Църква на заседанията на Междуправославната богословска комисия за диалог с англиканите в Белград.

На 10-11 ноември 1966 г. участва в неофициалното събеседване с англиканите по въпросите за англиканското свещенство в Лондон.

В изпълнение на решенията на Всеправославните съвещания официалният диалог с англиканите започва през юли 1973 г. в Оксфорд. Оттогава досега англикано-православните срещи на Комисията и подкомисиите се провеждат почти всяка година, като последната среща е била през юли 1980 г. в Кардиф. Във всички тези съвещания архиепископ Василий взема дейно участие.

От 7-11 септември 1972 г. е представител на Руската Православна Църква на IV Сесия на Междуправославната богословска комисия за диалог с англиканите.

От 26 юни до 2 август 1976 г. участва в православно-англиканската конференция в Москва.

От 25 юни до 1 август 1977 г. участва в заседанието на православно-англиканската комисия в Кембридж.

От 13 до 18 юни 1978 г. участва в работата на съвместната богословска комисия за православно-англикански диалог в Атина.

От 9 юни 1979 г. участва в заседанието на съглашателния комитет на православно-англиканската комисия по въпросите на вероизповеданията в Св. Албаний, Англия.

Архиепископ Василий взема активно участие в работата на Световния съвет на църквите (ССЦ). През лятото на 1963 г. участва в IV Световна конференция «Вяра и църковно устройство» в Монреал (Канада). В 1968 г. – в IV генерална асамблея на ССЦ в Упсала.

През септември 1963 г. участва в тържествата в бенедиктинското абатство Сан-Джорджо Маджоре във Венеция, посветени на 1000-годишнината от установяването на монашество на Атон.

Участва в 25-годишния юбилей на икуменическата община в Тезе (28-29 август 1965 г.).

Участник на XIX Международен конгрес на старокатолиците във Виена през септември 1965 г.

В рамките на «Неделите за молитва за християнско единство», инициирани от католиците през 1970 г. архиепископ Василий, съвместно с духовенството си, отслужва православна вечерня в Кукелбергската базилика в Брюксел. В същата година взема участие в създаването на «Брюкселския междуцърковен комитет», в който влизат католици, протестанти, англикани и православни. Архиепископ Василий е бил в тясно сътрудничество с католическите епископи, особено с един от участниците на II Ватикански събор кардинал Суененс и папските нунции в Белгия. Архиепископ Василий два пъти е участвал в срещи с папа Иоан Павел II (в Париж през 1980 и в Мехелен през 1985 г.).

Участник в много научни, богословски и икуменически форуми.

Още през 20-те години на миналия век се запознава на Атон с монаси от католическия Шеветонски манастир по «източен обряд». След като става епископ, често пътува до Шеветон и участва практически във всички «Недели за икуменически изследвания» – ежегодни богословски конференции. Вечерите винаги завършвали с отслужване на вечерня по източен обряд, на който по установилата се традиция архиепископ Василий четял Предначинателния 103-и псалом.

По свидетелство на Антоний Лампрехтс, «монасите от Шеветонския манастир не били, разбира се, единствените католици, на които се доверявал Владика Василий. Без съмнение, неговото пребиваване в Оксфорд и участието му в провежданите там знаменити патристически конгреси, и особено назначението му за епископ Брюкселски, му позволили да «се довери» на западните християни и да задълбочи контактите си с отделни католици.»

Лампрехтс съобщава, че по време на патристическите конгреси в Оксфорд през 50-те и 60-те години архиепископ Василий се запознал с най-видния представител на католическия модернизъм Жан Даниел.

Антимодернизм.ру

Превод: Десислава Главева

Други статии от същия автор:

module-template8.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти