Вход

Православен календар

Патриарх Атинагор І

 

Вдигнал самоволно анатемите срещу католическата "църква" от 1054 г.

Патриарх Атинагор І (1886-1972) е един от най-крупните модернисти и икуменисти на XX век.

Учил в Богословското училище в Халки от 1903 до 1910 гг. Защитил дисертация на тема «За избирането на Константинополските патриарси от епохата на Константин Велики до падането на Константинопол». В 1910 г. приема монашески постриг и е ръкоположен за дякон. Служил в сан архидякон в Пелагонийска епархия. Секретар на Мелетий Метаксакис в битността му на Атински архиепископ.

В началото на 20-те години на ХХ век патриарх Атинагор участва в създаването на икуменическото движение «Вяра и църковно устройство». През 1922 г. е избран за митрополит Керкирски и Паксийски (на островите Корфу и Праксос), и по това време вече влиза в тесни контакти с римокатолиците и монофизитите, живеещи на Корфу. В 1926 г. приема активно участие в Хелзинската Всемирна асамблея на YMCA*. Наблюдател на Ламбетската конференция на англиканската църква през 1930 г.

От 1931 до 1948 гг. е архиепископ на Гръцката архиепископия за Северна и Южна Америка. В САЩ основава Богословската школа на Светия Кръст (1937) и Академията на св. Василий (1944). Създава Гръцкото православно младежко движение (Ellenike Orthodoxe Neolaia).

През 1948 г. става патриарх Константинополски.

През 1952 г. обявява свикването на Всеправославен Велик и Свети събор. Първото предсъборно съвещание се състои по негова инициатива в 1961 г. на остров Родос, а последващите съвещания се свикват до 90-те години на миналия век. Резултат от това първо предсъборно съвещание било решението на всички Църкви-участнички в него за начало на преговори за уния с монофизитите.

Активно участвал в икуменическото движение и в работата на Световния Съвет на Църквите (ССЦ). През 1955 г. създава в Шамбези (Швейцария) постоянно представителство на Константинополската патриаршия към ССЦ. Полагал големи усилия за примирение с римокатолиците. В 1959 г. поръчва на известния модернист и икуменист архиеп. Иаков да започне преговори с папа Иоан XXIII. Аудиенцията се състояла на 17 март, а това е и първата среща на представител на Константинополска патриаршия с римския папа от 1547 г. насам. След месец патр. Атинагор приема представител на латиняните в Истанбул.

Известна е позорната «приятелска» среща на патр. Атинагор с римския папа Павел VI в Иерусалим през 1964 г.

На 7 декември 1965 г. заедно с Павел VI обявява взаимно сваляне на анатемите от 1054 г., като с това произволно постановление се опитва да ги изличи от паметта на Църквата.


Атинагор I и Павел VI в Иерусалим 6 януари 1964 г.

През 1964 г. турското правителство закрива патриаршеската типография, като забранява издаването на църковен периодичен печат в това число и на списанието «Православие» (̓Ορθοδοξία), както и основания от патр. Атинагор през 1951 г. ежеседмичник «Апостол Андрей» (̓Απόστολος ̓Ανδρέας). В 1971 г. турците закриват Богословското училище в Халки, съществувало от 1844 г.

По времето на патр. Атинагор са основани модернисткия и икуменически Център на Константинополската патриаршия в Шамбези (1966) и Института за патристически изследвания в Солун (1968).


Атинагор I и Павел VI в Рим, 1967 г.

Патриарх Атинагор провеждал политика на антиканоническо вмешателство в делата на автокефалните Православни църкви, в това число и в юрисдикцията на РПЦ във Финландия, в Руската и Сръбската църкви в Полша, Чехословакия, САЩ и Западна Европа. Патриарх Атинагор провеждал политика по «очистването» на Св. Гора от негръцките монаси. С постановление от 22 ноември 1965 г.  премахнал Западноевропейската «руска» екзархия. А на 22 януари 1971 г. бившата «екзархия» се оказала напълно погълната от гръцката юрисдикция. В същото време патр. Атинагор поощрявал контактите с антиканоничната «Украинска православна църква в САЩ».

Антимодернизм.ру

Превод: Десислава Главева 

* YMСA – (Young Men’s Christian Association) — Международна младежка християнска асоциация, създадена от Джон Мот – един от най-известните лидери на световното масонство от средата на миналия век, както и главен създател на икуменическото движение. Може би най-точното определение за целите на ИМКА дава Н. Бердяев – един от най-видните ѝ представители и идеолози: «Новото християнство ще бъде не Християнството на митр. Филарет, Теофан Затворник или на Оптинските старци, а съвършено ново християнство, в което ще се слеят всички съществуващи християнски вероизповедания». Друг неин деятел - Хекер в своята книга «Християнски съюз на младежта» съвсем откровено заявява, че крайната цел на ИМКА е идеята за световно обединение на хората, но не на основата на тази или онази църква, а на междуконфесионалния християнски светоглед – бел. прев.


Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template8.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти