Вход

Православен календар

„Образ на покаянието те имаме, всепреподобна Марие, Христа моли по време на Поста и нам да го дарува, та с вяра и любов тебе в песни да възхвалим.”

Утреня, светилен, глас 3
Неделя 5-та на Великия пост. Преп. Мария Египетска

Оливие Клеман

 

 

Оливие Клеман (1921-2009), крупен деятел на «православния» западноевропейски модернизъм, гностик-плуралист, икуменист.

Ученик и последовател на В. Н. Лоски, П. Н. Евдокимов. Намирал се под идейното влияние на Ф. М. Достоевски и Н. А. Бердяев. Запознал се с модернисткото «православие», благодарение книгата на В. Н. Лоски «Очерк за мистическото богословие на Източната Църква». В 1952 г. се кръстил.

Професор на Парижкия богословски институт (преподавал нравствено богословие), редактор на френския богословски журнал Contacts, многогодишен председател на Православното братство на Западна Европа, имащо за цел създаването на Западноевропейска поместна църква. Участвал в икуменически контакти, в това число с мюсюлмани и иудаисти. Член на попечителския съвет на Свято-Филаретовския институт, (сектата на о. Г. Кочетков).

Оливие Клеман предлага най-радикалния вариант на съвременния модернизъм. Бидейки възпитан в атеизъм, той нямал дори минимално понятие от Християнство. И затова поискал да «очисти» Християнството от всичко, което го отличава от другите религии и от атеистическия светоглед. Приемането на «мистическото» (по В. Н. Лоски), а не на Православното вероучение, го довело дотам, че убежденията му си останали същите, каквито били и до приемането му на Православие. Клеман се явява в това отношение отличен пример за «мисия на обратно».

Системата от възгледи на Оливие Клеман може да се определи като гностицизъм (или даже атеизъм, изразен посредством гностическа терминология), допускащ неограничено множество пътища на Богоявление. Оливие Клеман разглежда историята на човечеството като поредица от равнозначни Богоявления, едно от които, според него, се явява Християнството. Сам тварният мир сякаш се явява едно от Богоявленията: «Въпреки греха, означаващ прогонване от славата, светът си остава едно величествено Богоявление, Теофания, прославяна от древните (нехристиянски) религии.»

Според Оливие Клеман, истината и спасението се намират навсякъде, във всички вери и заблуждения, защото на всички е дарувано спасение в Христа. Христос приел в Боговъплъщението човешка природа, като Клеман парадоксално набляга на «цялата» човешка природа, а чрез нея и на цялата материя. В това приемане от Бога на всичко тварно се състои и спасението.

Въплъщавайки се, Словото се интегрира в космоса и интегрира космоса в себе си. Значи, чрез единосъщието Той (той – космосът?) всецяло участва в Таинството на Бога. Така в Христа се установява фундаментална връзка на Бога и творението, на Бога и човека… Благодарение на въплъщението, възкресението и прославлението на Господа, човекът бива включен в Бога, а чрез човека – и целият свят.

Този възглед с необичайна сила разрушава всички догмати, в това число и за Бога Творец, благия и всемогъщ Бог Дух, невидим и неизменен.

В учението на Оливие Клеман няма нито спасение от греха, нито изкупление, нито Жертва – една само любов и обективно съединение в Христа на Бога и Човека, (който не се отличава от материалния свят) или, както казва Оливие Клеман, „претворяване състоянието на смърт в състояние на възкресение”.

Спасението от греха в системата на Оливие Клеман се явява нещо излишно. Той твърди, че в света няма нищо лошо само по себе си: Не съществува нищо – било то гняв или ръзпътство – което да не е присъщо на Благото... За гърците (неизвестно за кои гърци) Благото представлява от само себе си пълнота на битието. «Влечението към небесния живот», даже и да е сляпо, е достойно за уважение. Желанието не бива да се потиска, а да се направи свободно, да му се покаже (на кого? - на желанието?), че неговото влечение е насочено към смъртта и че само възкресението Христово може да го удовлетвори.

Не е нужна и Християнската Църква. Към нея у Оливие Клеман се вижда, от една страна, необичайно възвишено отношение за сметка на «метафизическото» обосноваване на нейното битие в Бога и света. В същото време Оливие Клеман показва съвършено прозаично и даже враждебно отношение към Църквата. Известни са изказвания на Клеман против онези християни, чиято православна вяра се оказала за него -  икумениста по някаква причина неугодна. Също така той нееднократно възставал против Православието и православните в името на «толерантността».

През 1998 г. поддържал известния руски икуменист и модернист А. Н. Крекшин (по онова време игумен Игнатий): Този свещеник е човек на мира и съгласието и излъчва светлина. И го преследват. Лишен е от всякаква възможност да работи в Патриаршията, в частност в издателската сфера, а сега го заплашват, че ще му отнемат манастира. И в какво го упрекват? В това, че е протестирал против войната в Чечня, че приема чуждестранни гости и сътрудничи на радио «София», което всеки ден отделя един час ефирно време за католиците.

Симпатиите на Оливие Клеман към католицизма стигат до признаване постановленията на Фераро-Флорентинския събор за подчиняването на Православната Църква на папата.

Системата на Клеман като цяло е изключително примитивна, макар и поразкрасена с някои общомодернистки клишета. Можем да споменем учението за човешкото «творчество». Той също така определя антиномиите като единствен път за Богопознание. Но пък в неговата система няма никакви антиномии, напротив, съгласно неговото лъжеучение, човек се слива с Бога без каквито и да било посредстващи неща като вяра, любов, надежда, догматическа вяра и нейното изповядване. В неговото учение няма и не може да има никакви проблеми.

Като цяло системата от възгледи на Оливие Клеман не носи в себе си нищо специфично християнско и нищо специфично религиозно. Затова и той заключава: От гледна точка на Древната Църква (коя?), спасението не е само за кръстените. Ще повторим: получилите кръщение са призвани да се трудят в името на всеобщото спасение. Словото винаги е пребъдвало и ще пребъдва сред хората чрез всички култури, всички религии, всички видове нерелигиозност. Въплъщението и Възкресението не са изключителни форми на това присъствие, но съставляват част от това многообразие.

Такава «религия» има и в съвременната политика, науката и културата. Клеман и не настоява за повече: Християнството е просто мироглед, един от многото. Защо трябва да бъдем в Църквата, защо трябва да вярваме в Бога? В неговата система това е непонятно, тъй като от човека се иска само да признае, че всички са спасени и в никой и нищо няма нищо лошо.  Това е абсолютно уравниловъчна система, която не води до никъде.

Оттук и «екологизмът» на Оливие Клеман. Следвайки о. Д. Станилое той богохулно учи: Днес е налице риск от самоубийство на човечеството и разрушаване на природата. Тук се оказва уместно тайнството на Христа и свидетелството на верните Нему, за да бъде претворено състоянието на смърт в състояние на възкресение. В Христа мирът се осъществява посредством Евхаристията. В Него можем да преобразим света, включвайки го в общочовешкото съзнание ... Именно на християните подобава да покажат на хората, че Кръстът и всички кръстове от историята ни призовават към преход от обладаност към себеотдаване и дарение, към търсене на Дарителя в дара. Те (кръстовете) ни призовават към уважение и одухотворяване на природата, към братско разделение на земните блага.

Оттук и радикалният плурализъм на Оливие Клеман. Няма никакви критерии, с които да се отличи една религия от друга. Това даже не е икуменизъм, който поне си поставя някакви цели.

Учението на Оливие Клеман е някакъв свръхмироглед, редуциран дотам, че да съвпада с мирогледа на «просветеното човечество».

Антимодернизм.ру

Превод: Десислава Главева

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template19.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти