Вход

Православен календар

Игумен Пьотр Мещеринов: Аз познавам Светия Дух!

 

 

Просветителят–харизматик или кой наставлява младите хора, едва пристъпили прага на храма

Мнението на светите отци

Разсъждавайки върху крайно опасното духовно състояние – бесовската прелест, св. Игнатий (Брянчанинов) пише: „Ако преди реалното присъствие на Светия Дух - Който пребивава в светиите Божии, някой си въобрази, че чува в себе си пророческия глас на истината, той ласкае единствено своята гордост, лъжейки сам себе си; той, по-скоро, чува гласа на този, който е казал в рая: „ще бъдете като богове” (Бит. 3:5), (тоест чува гласа на дявола – А. И.). И този глас той приема за гласа на Истината!”

Духовната прелест - „познаването на Светия Дух” 

Днес това предупреждение на светителя е твърде актуално, особено за протестантските секти на т. нар. петдесетници и неопетдесетници, чиито членове са си въобразили, че са избрани съсъди на Светия Дух. Обаче и сред членовете на Православната Църква, както се вижда, се срещат хора, склонни към такъв вид духовна прелест. Например, игуменът Пьотр (Мещеринов), ръководител на Младежката Школа към Центъра за духовно развитие на младежта при Московския Свято-Данииловски манастир, счита себе си за велик духоносец!

Това той лично заявява в своята „Декларация за Светия Дух”: „Аз познавам Светия Дух. Той винаги присъства в мен. Понякога Духът осезателно докосва моето сърце и тогава аз емоционално  Го усещам, преживявам Го. И ето, аз свидетелствам: „Аз познавам Светия Дух” ¹

Така, както игумен Пьотр говори за себе си, може да се говори само в трето лице за човек, достигнал святост. Но (!) на самия светец езикът никога не би се „пречупил” да произнесе подобно нещо за себе си, а още повече пък да се хвали, че „познава Светия Дух”, доколкото светостта – това е преди всичко да гледаш на себе си като на последния и най-грешен от всички човеци и недостоен за присъствието на Светия Дух. За това свидетелстват житията и духовното наследство на истинските духоносци – прославените от Църквата свети отци.

„Духоносецът” -  хулител

Понятно е, че това свидетелство за Отците на Църквата не е по вкуса на „духоносния” игумен. Затова той при всеки удобен случай се опитва да предаде своята неприязън към светиите и на околните. Така един от Интернет–събеседниците на отец Пьотр пише: „Според мен, Христос малко се отобразява в отците. Освен някои случки от живота им и съвсем незначителни откъси от съчиненията им, нищо в тях не отобразява Христа...” На това игуменът му отговаря: „Браво! Право в целта! Това е точно така. Сякаш не знам, че от Отците са направили едва ли не идоли, пред които сме длъжни да се равняваме както при командата „равнис – мирно”, затова те не са убедителни за човек, който съзнателно не приема директивата за опиране на свръхзадължителния им авторитет”. ²

Такова е отношението на игумен Пьотр към онези, които Божественото Откровение нарича „Божии приятели” (вж: Прем. Сол. 7:27).

За „корените”

От Светия Дух в човека са и светите плодове на Духа: любов, вяра, кротост, истина... А отец Мещеринов приема за авторитетни противните на Истината, написани в състояние на духовна прелест, съчинения. Например, той се възхищава от митрополит Антоний Сурожки (Блум), който считал, че в Православната Църква, както и при еретиците–протестанти, с пълно право може да има жени–„свещенички”. Също на отец Пьотр му е близко по дух и „творчеството” на протоиерей Александър Шмеман. Този свещеник, според свидетелството на съвременниците си, „богословствал” с цигара в уста, пушейки като комин. А в своите „Дневници” (М., 2005), той откровено заявява: „Не обичам, не мога да обичам Православната Църква”. „Аз все повече и повече не обичам Византия, Древната Рус, Атон, т. е. всичко онова, което за всички е синоним на Православието...”.

Ала най-вече, корените на „духовността” на отец Пьотр се разкриват в неговия разказ за това, как самият той е попаднал в Православната Църква.

„Как стигнахте до вярата и после до монашеството?” „Даже не зная,... някак си се получи. До християнството ме приведе Бах, музиката на Бах. Тя винаги ме е привличала със своята дълбочина, с това, което стои зад нея. Именно на немски език аз за първи път прочетох евангелски редове – в баховските „Страсти”. А да приема кръщение в Православната Църква ме подтикна творчеството на Владимир Соловьов. После в мен се загнезди максималистическата мисъл на Достоевски, че да служиш Богу не означава само да ходиш на литургия. Затова постъпих в манастир” ³.

По такъв начин, отец Пьотр познал Православието не от чистия Източник – Свещеното Писание и творенията на светите отци, а от произведенията на еретици и светски писатели.

Горещо обичаният от отец игумена немски композитор Бах е бил католик. А в трудовете на Владимир Соловьов, мистик от началото на ХХ век, когото император Александър III наричал „истински психопат”, се срещат най-различни лъжемъдрувания. Например, учението му за София - Душата на Всемира – мистично космическо същество, което уж обединява Бога със земния свят. Това учение е било официално осъдено като еретическо от Събор на Руската Православна Църква.

Уви!... Ето такива са гурутата на съвременния „духоносец”, поставен за „просветител” на младите хора, едва пристъпили прага на храма... Как след това те ще успеят да се освободят от отровата на духовната прелест, която са погълнали вследствие на такова „мисионерство”?! Отровата, която им внушава възвеличаване на собствения разум и превъзнасяне над светите Отци на Църквата, вместо спасителното покаяние?!...

равославный Крест" 

Превод: Светла Георгиева 

¹ Вж. http://www.synergia.itn.ru; http://www.cdrm.ru/kerigma/rek-lit/teolog/petr/DeklaracoDuhe.htm; Журнал ”Благодатный огонь”, http://www.moral.ru/blagodat/petr01.html.

² Вж. http://www.cdrm.ru/inforum/index.php?showtopic=2294.

³ От интервю за „Православието в Украйна”.

 

Други статии от същия раздел:

module-template9.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти