Вход

Православен календар

„Образ на покаянието те имаме, всепреподобна Марие, Христа моли по време на Поста и нам да го дарува, та с вяра и любов тебе в песни да възхвалим.”

Утреня, светилен, глас 3
Неделя 5-та на Великия пост. Преп. Мария Египетска

Прот. Александър Волфович Мен

 

 

Отец Александър Мен (1935-1990) е един от най-големите модернисти в Руската Православна Църква на ХХ в., икуменист, основател на религиозен синдикат, носещ неговото име.

Като ученик се е занимавал в детския биологически кръжок при ВООП (Всероссийское общество охраны природы). По спомени на съученици на Ал. Мен от кръжока, «който бил по-слаб, отивал в Московския институт по обработка на кожа и кожарство, (МПМИ), в ловния факултет». През 1953 г. Ал. Мен се опитал да влезе в МПМИ, но «дори тук не могъл да набере необходимото количество точки и се записал в задочен курс». През 1955 г. институтът бил разформирован и студентите преминали в Иркутския селскостопански институт. През май 1958 г. Ал. Мен бил изключен от последния курс.

През 1950 г. се запознава с инспектора от МДА - А. В. Ведерников, който става негов покровител. През 1958-60 г. учи в задочния курс на ЛДА. През 1965 г. завършва задочно МДА. През 1969 г. защитил в МДА кандидатска дисертация «Елементи на монотеизма в дохристиянската религия и философия».

През 1958 г. бил представен от А. В. Ведерников на митр. Николай (Ярушевич). В същата година е ръкоположен за дякон и изпратен в енорията към село Акулово. Ръкоположен е за свещеник и изпратен като втори свещеник, (от 1961 г. – настоятел) в храма «Покров на Пресвета Богородица» в подмосковското село Алабино. През 1964-70 г. служил като втори свещеник в Тарасовка, Московска област. През 1970-89 г. – втори свещеник в храма «Сретение Господне» в село Нова Деревня, близо до Пушкино, Московска област, а от 1989 г. е настоятел.

О. Ал. Мен твърдял, че върху него оказали голямо влияние представителите на «руската религиозна мисъл» и богословския модернизъм. Той наричал В. С. Соловьов свой учител, без да споделя основните положения от учението на Соловьов: учението за София, за всеединството, за теокрацията. «Най-чужди са ми неговите апокалиптични мотиви».

Сред останалите авторитети о. Ал. Мен посочвал Н. А. Бердяев, Н. О. Лоски, о. П. Флоренски, о. С. Булгаков и С. Л. Франк. Много ценял С. Н. Трубецкой. От западните считал най-важни за себе си Гарнак, Честъртън, Любак, Л. Буйе, съветника по литургическата реформа от Втория Ватикански Събор. «Много ценя духа на Втория Ватикански Събор», казва о. Ал. Мен в едно от последните си интервюта.

През 1961 г. се запознава с трудовете на Тейар дьо Шарден, когото високо ценял заради окултния еволюционизъм и въобще за разрушителните за Християнската вяра изводи. От новите философи най-близки считал А. Бергсон, У. Джеймс.

От 1959 г. негови статии започват да се появяват в «Журнал Московской Патриархии». Отговорен секретар на редакцията в това време бил А. В. Ведерников. При него о. Ал. Мен публикува повече от 20 статии.

О. Ал. Мен се публикува в католическото издателство «Жизнь с Богом», което използва книгите му като оръдие на католическия прозелитизъм в Русия. Участвал в превода и издаването на Франциск Салски. През 70–те години е поканен да вземе участие в издаването на «брюкселската» Библия, съставя коментарите към «Петокнижието» на Моисей и книгите на Пророците.

Като херменевт о. Ал. Мен говори за вечността на задгробните мъчения буквално следното: «думата «вечност» не трябва да се разбира като безкрайност във времето. Нали е казано, че време вече няма да има. И е казано, че «Бог ще бъде всичко във всички»... Христовите думи за «вечни» мъки по-скоро трябва да се разбират като думи за «задгробни» мъки. Защото вечното в дадения случай е синоним на неземното, точно така, както и «вечният живот» е не просто съществуване без край, (нали такова може да бъде и в ада), а с истинския Живот в друго битие. Средновековното понятие за безкрайните мъки в ада е било вероятно по-скоро педагогически подход». Тоест вечността на мъките ще бъде с край, «защото» във вечността няма време! С други думи, о. Ал. Мен не разбира, че времето няма мяра, а вечността е отсъствие на всякаква мяра и всякакъв предел. Именно от това Св. Отци са стигнали до извода, че след гроба мъченията ще продължават вечно.

От средата на 60-те години статиите на о. Ал. Мен се печатат в «православни» модернистки и католически издания: «Вестник РХД» (Париж), «Голос Православия» («Stimme der Ortodoxie») (Берлин), «Логос» (Брюксел), «Посев» (Франкфурт на Майн).

През 1975 г. дава интервю за самиздатското списание «Евреи в СССР» под заглавието «Евреите и християнството», препечатано след година във «Вестник РХД». В него о. Ал. Мен нарича «погрешно» прославянето на свв. мъченици Гавриил Белостокски и Евстратий Печерски от Църквата. Считайки за недостоверен подвига на тези светии, (приемане на мъченическа смърт от иудеите), той смятал че те трябва да бъдат деканонизирани. По-късно, през 1989 г. в интервю на С. С. Бичков във вестник «Московский комсомолец» обявил канонизацията на Руските новомъченици за «политическа акция на карловчани». На въпроса за наличие в Православните богослужебни текстове на «резки нападки против евреите», о. Ал. Мен отговоря, че те са «отживелица от средновековните нрави» и е възможно скоро да бъдат изхвърлени от богослужението. Става дума за текстовете от «Последованията на 12 Евангелия на Страстите Господни» и Утренята на Велика Събота: «За благая, яже сотворил еси роду еврейскому, распяти Тя осудиша, оцта и желчи напоивше Тя»; «О предателстве недовольни биша, Христе, роди еврейстии, но покиваху главами своими, хулу и ругание приносяще»; «Богоубийц собор, иудейский язик беззаконний, к Пилату неистовне зовий, и глаголаше: распни Христа неповиннаго». Такава е оценката на о. Ал. Мен за Светоотеческите текстове на св. Мелитон Сардийски «За Пасха», текстът на които е залегнал в основата на антифоните на Утренята на Велики Петък, трипесенеца на св. Козма Маюмски и тропарите на кръстовъзкресните канони от Октоиха «Христоубийца и пророкоубийца бист еврейское множество…», автор на които е св. Иоан Дамаскин.

Още през студентските години изцяло преминал към икуменически позиции. На тази почва се сближва с Н. Е. Пестов, който по спомени на близки, «му открил западното християнство». Като причини за отпадането на западните християни от Православната Църква о. Ал. Мен парадоксално считал «различието в душевната устроеност на различните хора и народи, политическите разпри и културните разлики. В резултат от тях са възникнали различията в обрядите и във вероучителните формулировки». Това, разбира се, е несправедливо към католическия Запад, който се отличавал с догматически нововъведения, но съвсем не и по душевна устроеност от гърците, българите и славяните. Различието в обрядите се отнася към епохата на първите векове на Християнството и съвсем не може да се счита като резултат от расови различия на римляните от сирийците, гърците и евреите.

В духа на марксисткия еволюционизъм, о. Ал. Мен твърдял, че в развитието на Църквата «има обща закономерност - отначало неразчленено единство, след това разделение и накрая, единение на по-висока степен. Този последен стадий вече е близък към осъществяване», както пророкувал о. Ал. Мен. Съдействайки на тази еволюция на религията, поощрявал молитвеното общение на своите пасоми с инославни, заедно с тях се срещал с либералния католически ксендз Станислав Доброволски, участвал в библейски семинари, които католическият свещеник от Швейцария Жак Льов организирал в Москва. През седемдесетте години членовете на икуменическата общност в Тезе, основана от протестантския пастор Роже Щютц, се запознали с последователите на о. Ал. Мен, който лично проявил внимание към дейността на тази община в пропаганда на религиозен индиферентизъм.

В кръга на последователите и почитателите на о. Ал. Мен влизали много модернисти и икуменисти, в частност С. И. Фудел, о. Сергий Желудков, католическата монахиня в света Наталия Л. Трауберг, Владимир Никифоров, отстъпил от Православието и преминал към католицизма, М. Аксенов-Меерсон, Е. В. Барабанов, С. С. Бичков, В. К. Зелински, Г. П. Чистяков, Я. Кротов, Е. Ю. Гениева, А. И. Борисов, В. Н. Лапшин, Л. И. Василенко, В. И. Илюшенко, С. С. Аверинцев и др.

Известен е отзивът на о. Ал. Мен за един от най-известните негови последователи - С. С. Бичков. Според свидетелството на А. И. Огородников, той през «февруари 1974 г. бил на гости у Александър Мен. Аз още никого не познавах при него, ние обсъждахме идеята за създаване на нелегална семинария и той каза, че при него е С. С. Бичков, който е много активен, но е ухо и агент на КГБ и трябва да имам предвид това. Той каза, че е трудно да се отърве от него, още повече, че му е енориаш». Това впоследствие не попречи на о. Ал. Мен да има контакти със С. С. Бичков, както и да се ползва от информационната му поддръжка.

С началото на Перестройката е свързано излизането на о. Ал. Мен пред широка аудитория. От 1988 г. той активно сътрудничи на средствата за масова информация, занимава се с широка преподавателска и лекторска дейност. Провел е поредица от религиозни предавания по радиото, подготвял е няколко телевизионни програми. В периода 1989-1990 гг. отпечатал около 30 статии. Прочел повече от двеста лекции на различни теми: «История на религите», «Живот и смърт», «Библията и литературата», «Обряди и тайнства», «Култура и християнство» и много други – в учебните и научно-изследователските институти на Москва, а също и в различни клубове. Сред тях са циклите от лекции в домовете на културата Дукат, на името на Горки, на Завода за автоматични линии, на завода «Серп и Молот», на името на Серафимович, «На Красной Пресне», в Държавната библиотека за чуждестранна литература (с директор Е. Ю. Гениева) и други.

През 1989 г. в залата за конференции ВГБИЛ о. Ал. Мен организирал приятелска среща под девиза «Ислям – Християнство: конфронтация или диалог?» На нея присъствал моллата от Дагестан Мохамед Расул Магумаев (виж публ. на Анастасия Андреева в списание «Наука и Религия» №3, 1994).

Той е един от инициаторите за създаването на Руското Библейско общество (основано в 1990 г.); в същата година основава списание «Мир Библии», учредил е обществото «Культурное возрождение».

Убит от неизвестен престъпник на 9 септември 1990 г.

За разпространението на наследството на о. Ал. Мен, още докато бил жив е създаден религиозен синдикат, в който към настоящия момент влизат енорията към храма свв. Козма и Дамян в Шубин (с настоятел о. Александър Борисов, а ръководител на търговията с книги е братът на о.Ал. Мен – Павел Мен), енорията към храм «Сретение Господне» в с. Новая Деревня (с о. Иоан Пентковски и о. Владимир Архипов) и ред. други, Общодостъпният Православен Университет, Руското Библейско общество, Хуманитарно-благотворителен фонд на името на о. Ал. Мен в Русия, Международен благотворителен фонд на името на Ал. Мен в Латвия и други организации.

В Културно-просветителския център «Дубрава» на името на протоиерей Александър Менежегодно се провежда научно-богословска конференция – «Меневски четения».

Премия на името на о. Александър Мен под надслов «За икуменичността на културата» била учредена през 1995 г. от Академията на католическата епархия Ротенбург-Щутгарт, ВГБИЛ (с директор Е. Ю. Гениева), Европейската Академия «Гражданско общество», списание «Иностранная литература» и Института по източноевропейска история и странознание на Тюбингенския университет (Германия). Сред лауреатите са М. С. Горбачов, писателите Л. Копелев, Ч. Айтматов, А. Приставкин, Д. Гранин, Л. Улицкая, немски политици, журналисти.

В Голямата зала на ВГБИЛ ежегодно се провеждат Международни междурелигиозни тематически конференции в памет на протоиерей Александър Мен.

Виж също: Протоиерей Александър Мен като коментатор на Свещеното Писание

Цитати:

«Да се каже, че 700 милиона католици и 350 милиона протестанти се намират в заблуждение, а само ние единствени сме истинската църква, значи да пребиваваме в безумна и с нищо неоправдана гордост.»

«Прав е бил Владимир Сергеевич Соловьов, автор на един от най-добрите трудове на XIX век по ислям, като подчертава, че християните трябва да помнят, че Мохамед е проповядвал вяра в единия истински Бог…»

«Евреинът-християнин и евреинът-иудаист са свързани не само по национален принцип, но и като вяра в Един Бог, вяра в Свещеното Писание и обща религиозна етика.»

«Следвайки по пътя, прокаран от съзерцанието, индийските брахмани стигат до това, до което стигат и всички мистици, без значение в кое време са живяли и от кой народ са произхождали. Яджнявалкия и Буда, Плотин и Ареопагит, Мейстер Екхарт и Григорий Палама, кабалистите и Николай Кузански, Яков Бьоме, Рейсбрук и множество други ясновидци на Изтока и Запада с единодушие, което неволно довежда до трепет, възвестяват, че са придобили познанието, стигайки до самите предели на битието. Всички те като един свидетелстват, че там изчезват всички мисли и представи, че там няма нищо и в същото време е неизказана Пълнота. Там е невъзможно да се намери ни едно от свойствата на света, природата и духа; там няма нито добро, нито зло, нито светлина, нито тъмнина, нито движение, нито покой. Там цари нещо превъзхождащо и най-дълбоката мисъл на човека, превъзхождащо самото битие. В свещения мрак, скрил основата на основите, те усетили реалността на Вечносъществуващия, на Абсолюта. Страшна, непоносима тайна!...»

Антимодернизъм.ру

Превод: Катя Тодорова

Четете още:

 

 

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template2.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти