Вход

Православен календар

„Образ на покаянието те имаме, всепреподобна Марие, Христа моли по време на Поста и нам да го дарува, та с вяра и любов тебе в песни да възхвалим.”

Утреня, светилен, глас 3
Неделя 5-та на Великия пост. Преп. Мария Египетска

За мярата на поста

 

1303192240

Изнуряването на телата ни приучва към победа. Впрочем не трябва да се постъпва с плътта така, че да се разслаби естествената й сила, да бъде приведена тя в съвършено бездействие чрез въздържанието и заради извънмерно разслабление да стигне до невъзможност да следва ума (св. Василий Велики)[1].

Ако е огладнял някой, не е осъдително да приеме храна умерено, защото е огладнял по природа (преп. Ефрем Сирин)[2].

Ако извънмерно изтощаваш тялото, в такъв случай това се обръща в тежест за душата, която бива овладяна от малодушие и униние, като така става раздразнителна, нерадива към песнословие и молитва и към благо послушание (преп. Ефрем Сирин)[3].

Доведеният до крайност пост и пресищането с храна са осъдителни, защото и прекаленото въздържание и преяждането са еднакво вредни. Едното прави подвижника безсилен и съвсем неспособен за всякаква дейност, а другото извънмерно възбужда плътските страсти и въздига силна бран против душата (преп. Ефрем Сирин)[4].

Дори да сме свалили от себе си самия труд на поста, нека не прекратяваме любовта към него и нека не се изглажда паметта за него (св. Иоан Златоуст)[5].

Към самоубийците трябва да бъдат причислени онези, които не променят строгите правила на въздържанието дори тогава, когато отслабнали, трябва да се подкрепят, приемайки храна (преп. Иоан Касиан Римлянин)[6].

Не ревност към благочестието, а неразумност ще покаже онзи, който пожелае строго да се придържа към правилата на поста и тогава, когато заради празника се дава разрешение за храна (преп. Иоан Касиан Римлянин)[7].

Въздържанието от храна трябва така да се съблюдава, че никой никога да не смята за нечисто някое ястие. Това е дело бесовско и е близко до проклятие. Защото ние се въздържаме от някои ястия не заради това, че те по природа са лоши – да не бъде! – а защото въздържайки се от тях, съразмерно укротяваме разпалените членове на плътта. А още и за да може останалата ни неупотребена храна да бъде насочена за удовлетворяване на насъщните нужди на бедните, което е признак на искрена любов (бл. Диадох)[8].

Трябва да внимаваме да не би оскъдността на храната да запълваме с излишество в съня, както и обратното… (преп Иоан Лествичник)[9].

Както всяко начало е трудно, така и  началото на поста е трудно и срещаме неудобство и затруднение заради промяната на храната и предмета на нашата дейност. Но ако се придържаме към поста с търпение и постоянство, трудностите се облекчават и смекчават, както е и написано: „Всяко наказание изпърво не се показва да е за радост, а за скръб; но отпосле на обучените чрез него то принася мирен плод на праведност” (Евр. 12:11) (преп. Теодор Студит)[10].

Колкото е вредно невъздържанието, толкова е вреден, ако не и повече, неумереният пост. Слабостта на тялото, произтичаща от недохранването, не позволява молитвите да се извършват в необходимото количество и с нужната сила (св. Игнатий Брянчанинов)[11].

Да благослови Господ и Вас да попостите както трябва и според Вашите сили, без компромиси, но и не пряко сили (св. Теофан Затворник)[12].

Призвани сме не да убиваме тялото, а само грижите за плътта да не превръщаме в похоти (срв.: Рим. 13:14). Правилото е разумно въздържание на тялото без излишни утешения (св. Теофан Затворник)[13].

Подбор и превод: прот. Божидар Главев

 


[1] Творения иже во святых отца нашего Василия Великого, архиепископа Кесарии Каппадокийской. 4-е изд. Ч. 2. ТСЛ, 1900, стр. 49.

[2] Творения иже во святых отца нашего Ефрема Сирина. 3-е изд. Ч. 1. М., 1881, стр. 88.

[3] Творения иже во святых отца нашего Ефрема Сирина. 3-е изд. Ч. 1. М., 1881, стр. 108-109.

[4] Творения иже во святых отца нашего Ефрема Сирина. 5-е изд. Ч. 3. ТСЛ, 1912, стр. 404.

[5] Творения святого отца нашего Иоанна Златоуста, архиепископа Константинопольского. Т. 3. В рус. пер. СПб.: Изд. Санкт-Петербургской Духовной Академии, 1897, стр. 778.

[6] Писания преподобного отца нашего Иоанна Кассиана Римлянина. 2-е изд. Пер. с лат. еп. Петра. М., 1892, стр. 549.

[7] Писания преподобного отца нашего Иоанна Кассиана Римлянина. 2-е изд. Пер. с лат. еп. Петра. М., 1892, стр. 549.

[8] Добротолюбие. 2-е изд. Т. 3. М., 1888; 3-е изд. М., 1900, стр. 30.

[9] Преподобного отца нашего Иоанна, игумена Синайской горы, Лествица. 7-е изд. Сергиев Посад: Изд. Козельской Введенской Оптиной Пустыни. 1908, стр. 201.

[10] Добротолюбие. 2-е изд. Т. 4. М., 1889, стр. 405.

[11] Сочинения епископа Игнатия Брянчанинова. Т. 1. Аскетические опыты. 2-е изд. СПб., 1905, стр. 145.

[12] Собрание писем святителя Феофана Затворника. Вып. 6. М., 1900, стр. 31.

[13] Собрание писем святителя Феофана Затворника. Вып. 6. М., 1900, стр. 165.

module-template3.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти