Вход

Православен календар

„Образ на покаянието те имаме, всепреподобна Марие, Христа моли по време на Поста и нам да го дарува, та с вяра и любов тебе в песни да възхвалим.”

Утреня, светилен, глас 3
Неделя 5-та на Великия пост. Преп. Мария Египетска

Проповед за Неделя Сиропустна

 

1003192347
Адамовото изгонване от рая

Това, за което ще разкажа и с което започвам моята сегашна проповед, се е случило през 386-та година след Рождество Хри­стово. Вълните на Световната история се били развихрили. Старата Римска империя, която векове се противяла и налагала, вече издъхвала. Великото преселение на народите било започ­нало: по пътищата от Изток през Волга и Дунав нови силни пле­мена нахлували и стремително настъпвали. Корони се търкаляли, престоли се сгромолясвали. Една стара култура угасва­ла. Не друг, а блажени Иероним, който живял по това време, пише, че имал «чувството, че краят на света е близо».

Тъкмо тогава в град Милано един млад юрист се разхождал в своята градина, потънал в дълбоки размишления. Изведнъж чува детски глас: «Вземи и чети, вземи и чети!» Той не видял никого, обаче ясно чул гласа: «Вземи и чети, вземи и чети!» Поразен, бързо отишъл в градинската къща, взел една книга, която се намирала именно там, отворил я и започнал да чете това, което попаднало пред очите му.

Книгата била Свещ. Писание, а страницата, на която я отворил, била от Посланието на свети апостол Павел до римляните, три­надесета глава. Мястото, което прочел, били стиховете от 11-ти до 14-ти, които гласят: «Братя, настъпил е часът да се събудим вече от сън. Защото сега е по-близо до нас спасението, нежели ко­гато повярвахме. Нощта се превали, а денят се приближи: да от­хвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на све­тлината. Като в ден, да се държим благоприлично, без да се пре­даваме нито на срамни гощавки и пиянство, нито на сладострастие и разпътство, нито на раздор и завист; но облечете се в Го­спода нашего Иисуса Христа, и грижите за плътта не превръ­щайте в похоти».

Тези думи проникнали дълбоко в сърцето на тоя мъж и го стреснали и събудили от опасния духовен сън, в който пребъд­вал. Поток от сълзи рукнали от очите му върху листовете на Све­тата Книга, и Августин – това бил той, отишъл при свети Амвросий, епископ Медиолански, покаял се и се отвърнал от поро­ците, в които тънел, започнал нов живот и станал велик учител на Църквата.

Думите, които Августин прочел, съставят, братя и сестри, съдържанието на днешното Апостолско четиво (Рим. 13:11-14 и 14:1-4). Значи, много на място и навреме, тъкмо в Преддве­рието на Великия пост, светата Църква, – като оня тайнствен будителен детски глас, който викнал на Августин: «Вземи и чети, вземи и чети»!, – вика сега към всички свои чеда: «Чуйте поздрава на свети апостол Павел, който ви изпраща той днес, чрез Апостолското четиво за ръководство през настъпващия Ве­лик пост!»

Нека разгледаме този апостолски «поздрав» в неговото се­риозно съдържание! – За каква «нощ» и за какъв «ден» говори Апостолът?

Имало е една «нощ», не като нашите нощи, а нощ от дълги хилядолетия. Това е оная «нощ», която на прага на Рая се спусна със своите черни криле върху падналото човечество; оная «нощ», която започна с грехопадението на прародителите Адам и Ева и все по-ниско и по-мрачно се спускаше над света. Великият апостол на езичниците свети Павел пише за тях в същото си По­слание до римляните така: «Понеже те (езичниците), като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се за­блудиха в своите помисли, и неразумното им сърце се помрачи; наричайки себе си мъдри, те обезумяха, и славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги, и на влечуги, – затова и Бог, според похотите на сърцата им, предаде ги на нечистотата, за да се безчестят телата им сами в себе си; те замениха истината Божия с лъжа, и се пок­лониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца» (1:21–25). Наистина, «нощ», страшна «духовна нощ», непрогледна «духовна тъма»!

Имало само едно малко парче земя – Палестина, което още било озарявано от светлината на истинската вяра в Бога; същест­вувал само един малък богоизбран народ – еврейският, над който Небето не се било напълно затворило, при който тъмните времена в историята му все още са били осветлявани от лъчите на божест­вени откровения и на пророчества, подобно на съзвездия, които в дълги зимни нощи блещукат от небето. Но и у тоя избран от Бога народ е имало «нощ», и то понякога «дълбока нощ». За нея говори праведният свещеник Захарий в Пророческата си реч за мисията на своя син Йоан, като казва: че той ще «просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна» (Лук. 1:79).

«Нощ» –това е времето до Христа; «ден» – времето, настъ­пило с явяването на Христа. «Нощта се превали – казва свети апостол Павел, – а денят се приближи».

В Посланието си до римляните свети апостол Павел не го­вори на езичници, които седят в мрак и смъртна сянка, а на християни, които са приели да бъдат вече «деца на светлината» и, следователно, трябва «да ходят в светлината». Християни са тези, на които апостолът вика: «Настъпил е часът да се събудим вече от сън!» А какъв е тоя «сън», за който говори апосто­лът? Това може да ни обясни блажени Августин, който го е из­питал на себе си. Той казва: «Това е сънят на душата, която е за­бравила Бога; всяка душа, която забравя Бога, спи; когато една душа се отвръща от Бога, тогава светлината наистина е близо до нея, обаче тя не я вижда, защото спи».

И какво се иска да направят християните? – Най-напред – да се събудят от «съня», в който са потънали, като не живеят по християнски. Да се събудят! Разбира се, това «събуждане» не бива да стане само с «отваряне на очите». С това още нищо не е направено. Мнозина са отворили очите си, обаче нищо повече не са сторили. Леглото е така меко и топло, сънят – тъй сладък и приятен, плътта – така немощна и ленива, и те отново затварят очи и спят дори през деня! Християните трябва действително да се събудят!

Апостолът не спира дотук. Не казва само, че нощта се е пре­валила, а денят се е приближил, и че е настъпил часът да се съ­будят вече от сън, а продължава: «Да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината». Кои дела той има тук предвид? «Дела на мрака» са всички ония дела, които обичат мрака, а се боят от светлината; онези дела, които все по­вече и повече затъмняват ума и сърцето на човека; ония дела, които най-после събарят във «външната тъмнина» човека, който им се е отдал. Тия «дела на мрака» трябва да отхвърлим, както след събуждането си събличаме нощниците.

Между «делата на мрака» Апостолът особено има предвид три двойки грехове. Той казва: «Като в ден, да се държим благопри­лично без да се предаваме нито на срамни гощавки и пиянство, нито на сладострастие и разпътство, нито на раздор и завист.» Това са истинските «чеда на нощта», от които трябва да се откъснем, ако искаме да бъдем морално здрави.

Днес много се говори и пише за «нравствена обнова» и «нрав­ствено възпитание», от които имаме въпиюща нужда. И това се иска не само от вярващи, но и от невярващи в Бога люде. Нравствена обнова ли? – Ето, имате я – не в срамни гощавки и пиянство, не в сладострастие и разпътство, не в раздор и завист. Всички други препоръки не ни ползват нищо, ако не започнем нравствената обнова от себе си и ако не се отнесем сериозно към увещанието на апостол Павел: Отхвърлете делата на мрака!

Апостолът продължава: «Но облечете се в Господа нашего Иисуса Христа!» Това е третото и последно изискване, което той отправя към християните. Да се «облечем в Христа», ще рече: да се вживеем в Христа и да се преобразяваме, докато ста­нем подобни на Неговия образ; да се «облечем в Христа» значи да влезем в Христовите мисли и настроения, да ходим по Неговите стъпки, да следваме Неговия пример, с Него да живеем, да страдаме, да се борим и да умираме. Той ясно ни предупреждава: «Без Мене не можете да вършите нищо» (Иоан 15:5). Ако Христос е, образно казано, «делнично и празнично об­лекло» във всички домове, ако Неговите заповеди се изпълняват, тогава няма да ходим в мрака, а ще имаме «светлината на живота» (Иоан. 8:12), и всичко коренно ще се измени и чудно преобрази.

Да чуем, прочее, братя и сестри, «поздрава» на апостол Павел, който той ни поднесе чрез днешното Апостолско четиво и да се отзовем и изпълняваме в живота си изискването, особено зорко през дните на предстоящите света Четиридесетница и света Стра­стна седмица! Амин!

Сборник проповеди, СИ, 1976 г.

Други статии от същия раздел:

module-template2.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти