Вход

Православен календар

„Образ на покаянието те имаме, всепреподобна Марие, Христа моли по време на Поста и нам да го дарува, та с вяра и любов тебе в песни да възхвалим.”

Утреня, светилен, глас 3
Неделя 5-та на Великия пост. Преп. Мария Египетска

Русофобията като професия

 

1902190012

Предлагаме на нашите читатели статията „Русофобията като професия”, въпреки че е предназначена за руската аудитория, тъй като може да бъде полезна с това, че посочва имената на български медии и обществени личности, които съзнателно или не, работят в ущърб на Българската Православна Църква, а и на Българската държава. Друго достойнство на тази статия е, че в някаква степен тя може да предизвика известна детонация в идеологическите устои на две не многолюдни, но много гласовити общества в Русия и в България, които условно можем да разделим на: а) в Русия – обществото „Русия против България”; и б) в България – обществото „България против Русия”.

Без да са институционализирани, тези две общества лесно могат да бъдат разпознати по основните си послания, съдържащи следните пропагандни клишета: а) в Русия – „Братушките са предатели и в "знак на благодарност" за своето освобождение са застанали на страната на нашите противници в двете световни войни”; и б) в България – „Русия е освободила България водена от своите имперски интереси и България не й дължи никаква благодарност”.

Докато антицърковният характер на българското антируско общество е ясно изразен, то ситуацията с руското антибългарско общество съвсем не е толкова проста. Жертви на пропагандата и на медийните манипулации, за съжаление, се оказват и много искрено вярващи хора. Ето защо бе от полза да се посочат имената на онези, които сеят раздори и омраза и ясно да се заяви, че те не представляват българския народ, който в мнозинството си продължава да храни най-топли чувства към своите братя по вяра и кръв.

Накратко, предлаганият материал може да бъде полезен за всеки с изключение навярно на онези, които здраво са затънали в тресавището на омразата. На може би най-трудно изкоренимата и преодолима омраза – тази по идеологически причини.

«ФЕЙКтор.бг» и компания – името им е легион

Днес, когато православният свят, който се намира в голямо напрежение и прихваща в полет всяка новина и също тъй набързо, без да успее да я разбере и осмисли както трябва, я размножава с помощта на социалните мрежи, се увеличава опасността да стане жертва на провокации и да въведе мнозина в заблуда. Другата по-голяма опасност е опитът да се ориентираш за случващото се в друга поместна църква, гледайки отстрани и опирайки се на съмнителни източници, правейки прибързани изводи, понякога с вселенски мащаб. Във връзка с една неотдавнашна „църковна” провокация, предложена от крайно русофобския сайт «Фактор.бг»[1], възникна и необходимостта от разговор относно изворите с жива и мъртва вода.

Първото, което бих искала да напомня на добронамерените руски аналитици е, че България е член на Европейския и Северноатлантическия съюз и е налице съответната ориентация на средствата за масова информация.  И ако в последните години заради това, че русофобията тук е крайно непопулярна, се случиха някои позитивни промени в медийната сфера, то това съвсем не свидетелства за коренни изменения, а по-скоро за гъвкавост на политиката, за капка правда в морето от лъжи, за малка отстъпка към „другата гледна точка”, тъй като не е възможно пълното идиотизиране на населението, което масово владее руски език и черпи сведения от руски сайтове.

Много важно е да се отбележи, че всички русофобски СМИ по правило се явяват и антицърковни, а тяхната дейност е насочена против Православието изобщо. Става дума за редовни и дългогодишни опити за дискредитация на православни йерарси и редови свещеници, внасяне на раздори сред православните миряни и различни провокации – «за вътрешна употреба», а «за експорт» – хули, тънки лъжи и нагли клевети. А ако Българската Православна Църква си позволи нещо в разрез с «цивилизационния избор» на страната, тогава върху нея се нахвърля целият доморасъл медиен атлантизъм, обвинявайки я в подчинение на Москва и в платени от Кремъл подривни дейности. Такова «нещо» може да бъде постановление на Светия Синод на БПЦ против ратификацията на Истанбулската конвенция[2], изявление срещу гей парадите, избиране на «неправилния» архиерей на овдовяла катедра, нежелание да се «осиновят» македонските разколници и да се поддържат украинските, посещение на някои български архиереи в Руската Православна Църква или просто подозирането им в тайна русофилия.

През годините на така наречената демокрация русофобията в България се превърна в професия, която са усвоили, както пише психиатърът и богослов д-р Николай Михайлов – «антропологическите близнаци на късната комсомолска номенклатура, на младите партийни надежди и отчасти на хуманитарната интелигенция от онзи период ... Не съвпадат поименно с предишните, но са същите – по дух и предназначение. Самонаети стражи на новата идеологическа ортодоксия.»[3] Тук трябва да се добави, че е имало и поименни съвпадения, когато остарели комсомолски функционери, следвали в СССР преподаватели по научен комунизъм, деца на високопоставената номенклатура на БКП, бивши сътрудници на ДС, обикновени доносници и прочее «жертви на режима», станаха посланици на «свободата», а нерядко и «учители» на Църквата. И ако при предишната идеология Църквата беше подхвърляна на гонения, без да й се натрапва кодексът на строителя на комунизма вместо десетте Божии заповеди, то днес изглежда неолиберализмът трябва да възтържествува повсеместно, включително и в Църквата, за което и се използва съответната идеологическа платформа.

Ето какво предлага докторът по право Атанас Славов в своята статия „Два политически свята на съвременното православие”, публикувана в българското списание „Християнство и култура”:

„Новият модел на православна политическа теология, прогласен на Събора в Крит, съответства на установяването на конституционна демокрация и правова държава, на едно цялостно и задълбочено разбиране за достойнството, свободата и правата на личността, на плуралистичния характер на гражданското общество. Без да изменя на своите трансцедентни основания и дълбоки теологични доктрини, вселенското православие постепенно заговаря на езика на политическата модерност (либерална демокрация, права на човека, върховенство на правото), за да може да предаде на съвременния човек своите дълбинни послания.”[4]

Главна спирачка по пътя на прогреса естествено се явява Русия и Руската Православна Църква. По този въпрос пише на страниците на същото издание доцентът по богословие и преподавател в богословския факултет на Софийския университет Светослав Риболов.

„В този контекст и с покачването на напрежението между все по-радикализиращи се православни и традиционни православни, с голяма вероятност предстои в най-скоро бъдеще разделение на Православната църква на две църкви – прозападна православна църква с център Константинопол, която ще продължи да съжителства мирно със западната демокрация, която ще зачита основните европейски ценности и правов ред, и от друга страна, проруска православна църква с център Москва, която отрича демокрацията, правата на човека, европейския правов ред.”[5]

Списанието „Християнство и култура” и порталът „Култура” представят на българските читатели такова количество мирно съжителстващи с основните европейски ценности „традиционно православни учени” (богослови, философи, историци и въобще „обществено значими люде”, както те се самоназовават), че ни идва да цитираме мисълта на Валерия Новодворска изказана в предаването „Вяра и общество” на БНТ: „Християнството не е за глупаци”[6].

Заставката на предаването „Вяра и общество” излъчвано по Канал 1 на БНТ, която се издържа с парите на данъкоплатците, представлява изображение на Спасителя и Пресвета Богородица обърнато с главата надолу, което напълно отговаря на идейната насоченост на дадения проект и се явява негово духовно послание. Авторът и несменяем водещ на предаването е докторът по история Горан Благоев, който постоянно напомня на зрителите, че негова цел е търсенето на истината, която ще ги направи свободни. Той хвърли доста сили в борбата с русофилските „митове” и в „разобличаването” на руските светии (като олицетворение на „имперско нашествие” в центъра на българската столица) – благоверния княз Александър Невски, чието име носи патриаршеската катедрала в София и погребания в храма-подворие на Московската патриаршия широко почитания в България светител Серафим (Соболев)[7]. В резултат на всичко това представителите на Българската Православна Църква освободиха студиото на Горан Благоев от своето присъствие. Със свое Решение от 6.02.2016 Светият Синод на БПЦ забрани на свои архиереи и клирици да участват в предаването „Вяра и общество”[8].

Псевдоцърковният сайт „Двери на Православието” (Двери.бг), наричан от българските православни християни „порти адови”, също си е поставил за задача търсенето на истината. „Създаденият като доброволен проект „Двери” може да си позволи пълна независимост и само едно пристрастие – търсенето на Истината” – уверяват ни от екипа на проекта. Тази „пълна независимост” на сайта Двери.бг се вижда в раздела „Партньори и приятели”. Колкото до безпристрастността – тя пък е видна в жлъчните, тенденциозни, а често и клеветнически публикации за Руската Православна Църква и нейните йерарси в преводни статии от Кредо.ру и от руски клеветнически блогове. За православността на сайта пък ярко свидетелстват използваният псевдоним Славка Божкова, разделът „Карикатура на седмицата” и сатиричното издание „Църковен егоист”, където не се гнусят дори от крайно нечистоплътни шеги.

Що се отнася до светските СМИ, сайтове, блогове и фейсбук профили с правоверна евроатлантическа, което ще рече антируска и русконенавистническа ориентация, то те едва ли могат да бъдат изредени или дори просто преброени. Те са щедро финансирани и насочени към всички обществени слоеве – социални, интелектуални и духовни; истерични, пискливи, натрапчиви и неубедителни, повтарящи едни и същи клишета, мултиплициращи лъжа след лъжа и преобръщащи всичко с краката нагоре.

Тържеството на демокрацията и свободата на словото в България най-добре биват отразени в обнародвания през пролетта на 2017 г. Доклад „Антидемократичната пропаганда в България”, представен от неправителствената организация „Фонд за хуманитарни и социални изследвания”[9]. Изследването е направено с финансовата поддръжка на фондация „Америка за България”[10] – местни наемници, труженици на русофобската нива (девиз на фондацията е „Американският оптимизъм среща българския потенциал”). В доклада са назовани средствата за масова информация, сайтовете и авторите, които си позволяват да се съмняват в либералните ценности и да питаят симпатии към Русия. При това количеството на публикациите е отчетено със счетоводна педантичност, а тяхното съдържание – старателно и детайлно анализирано[11]. В доклада е отбелязан също стремителният ръст на антидемократичната пропаганда в България и ръстът на русофилските настроения. И всичко това е вярно. Само че в информационното поле реалната картина на настроенията в българското общество не е отразена и бива представяна само от незначителен брой вестници, списания, телевизионни предавания и интернет сайтове.

В едно такова „антидемократично” предаване журналистът и обществен деец Васил Василев каза, че русофобската пропаганда в България е насочена не към българския народ, който в основната си част не може да промени своето добро отношение към Русия. Нейната цел е да настрои руското общество против България.

От нас зависи дали тази цел ще бъде постигната.

София, България

14 февруари, 2019 г.

Православие.ру

Превод: Десислава Главева

 


[1] Крайно русофобският жълт сайт «Фактор.бг» в своя публикация от 25.01.2019 приписа на Българския патриарх Неофит защита на позицията «Независима държава – независима Църква» на заседание на Синода, на което този въпрос въобще не е бил разглеждан, както по-късно съобщи Старозагорският митрополит Киприан – председател на синодалната комисия по украинския църковен въпрос: «Във връзка с разпространение на информация в Украински интернет сайтове, че БПЦ-БП е подкрепила автокефалията на ПЦУ от 26.01.2019 г., в качеството ми на Председател на комисията свързана с украинския въпрос, категорично заявяваме, че Св. Синод не се е занимавал с въпроса свързан с Украйна и няма никакво решение на върховния орган на БПЦ-БП за създадения канонически казус… Молим всички православни християни и медии да ползват само проверена информация, която излиза единствено от Св.Синод на БПЦ-БП, за да се избегнат различни тълкувания по въпроса с църковния проблем в Украйна. Председател на комисията свързан с църковния въпрос в Украйна, Старозагорски митрополит Киприан» – http://mitropolia-starazagora.bg/св-синод-на-бпц-бп-не-се-е-занимавал-с-въ/.

«Новината» на «Фактор.бг» цитираха не само украинските СМИ, но и някои руски.

[2] Вж.: «Это попытка узаконить “третий пол”». Священный Синод Болгарской Православной Церкви выступает против Стамбульской конвенции Совета Европы. // https://pravoslavie.ru/110330.html.

[3] Михайлов Николай. Защо Русия граничи с Бога // http://rusofili.bg/защо-русия-грничи-с-бога/.

[4] Славов Атанас. Два политически свята на съвременното православие // http://www.hkultura.com/news/detailed/1844.

[5] Риболов Светослав. Предизвикателството към европейските ценности от неконтролираното мигриране към ЕС // http://www.hkultura.com/issue/2017/118/.

[6] Благоев Горан. История за плач и надежда. Сиела, 2011. С. 388.

[7] Алексеева Янина. Святитель Серафим – «дядо» всея Болгарии // https://pravoslavie.ru/101331.html.

[8] Решение на Св. Синод от 06.02.2016 г.: духовници на БПЦ-БП да не участват в предаването «Вяра и общество» по Канал 1 на БНТ // http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=199789.

[9] ДОКЛАД: Антидемократичната пропаганда в България // http://hssfoundation.org/доклад-антидемократичната-пропаган/.

[10] Американският оптимизъм среща българския потенциал // https://www.us4bg.org/?hl=bg.

[11] Медии и пропаганда след Студената война // http://hssfoundation.org/wp-content/uploads/2018/05/KX-47-Print-01_05_2018-re.pdf.

module-template2.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти