Вход

Православен календар

Кои са фарисеите и що е това фарисейство

 

farisej 200 auto

В последно време в православните среди и особено сред новообновленците стана модно наляво и надясно да се размята думата „фарисейство”. Нека се постараем да изясним истинския смисъл и значение на това понятие.

За  да разберем правилно нарицателния смисъл на думата „фарисейство”, първо ще изясним какви всъщност са били фарисеите.

По време на земния живот на Христос в Палестина съществували множество религиозни секти и течения и едно от тези течения се явявали фарисеите. Те представяли себе си за истински пазители на „отеческите предания”. Само че същността на тяхната вяра се заключавала в лукава подмяна на Божественото Предание на Старозаветната църква с човешко предание, за което неведнъж бивали изобличавани от Господа. Затова те, имайки в ръцете си истинското Свещено Писание, не можели да разберат неговия истински смисъл, такъв какъвто то се открива само в Свещеното Предание, което при тях било загубено. В нравствено отношение за тях било свойствено едно такова душевно качество като лицемерието – показното благочестие. Бидейки на практика големи грешници, те пред народа се представяли за велики праведници. Тоест външното не съответствало на вътрешното. Дотук ясно.

Нека сега изясним какво се има предвид под нарицателното значение на думата „фарисейство”.

Такова нарицателно значение наистина има. След като Господ предупреждавал апостолите да се пазят от кваса фарисейски, ясно е, че не е ставало дума за преход на апостолите в това религиозно течение, а за нещо друго, но за какво именно.

Господ предпазвал апостолите от самия дух на фарисейството, от гордостта и показното благочестие, за да водят те свят живот не само външно, но и вътрешно. И добродетелите смирено да приписват не на себе си, а на Бога, без Когото не може да се извърши нищо добро. Предпазвал ги също и от учението фарисейско, от подмяната на Божественото предание с човешко и вследствие на това – нарушаване на Божиите заповеди и църковните постановления.

И сега иде ред на най-интересното. Какво имат предвид новообновленците, когато обвиняват православните във фарисейство.

Първо, в спазването или в стремежа им да се спазват свещените канони и църковните правила, включително устното предание. Но нима това се явява човешко предание (както е било у древните фарисеи)? Нима това не е Свещено Предание на Светата Христова Църква? Или ние трябва да приравняваме учението на светите отци към фарисейското „предание на старците”?[1] Но какво е това, ако не протестантизъм и истинско фарисейство? Оказва се, че истински новозаветни фарисеи се явяват именно самите новообновленци (със своите братя протестантите), които подменят Божественото с човешкото!

Второто, което бива обвинявано е външното благочестие. Но външното благочестие само по себе си е похвално. И следва осъждане само в случай, че не е налице съответствие с вътрешното, както е било у древните фарисеи. Пита се обаче откъде въпросните обвинители познават вътрешното у човека? Господ изобличавал фарисеите, виждайки тяхното вътрешно разположение, а новообновленците откога станаха и сърцеведци? Така те падат в греха на осъждането и самопревъзнасянето също като фарисея от притчата.

Така че бъдете по-внимателни, господа модернисти, когато осъждате православните във фарисейство. Защото „с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери” (Лука 6:38).

Русская народная линия

Превод: прот. Божидар Главев


[1] Такъв пример за приравняване учението на светите отци към фарисейското „предание на старците” се среща в статията на о. Филип Парфенов „Двата капана на фарисейството” публикувана в Двери.бг: „Преданието на старците”, към което се придържали фарисеите напомня на позоваването на мненията на светите отци” - бел. прев.

Други статии от същия раздел:

module-template18.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти