Вход

Православен календар

Проповед за 27-ма Неделя след Петдесетница

 

02121181404

Съдържанието на днешното литургийно свето евангелие (Лук. 12:16–21) е Притчата за безумния богаташ.

Аз ще я разкажа, за да я чуят и онези, които не са били тук, когато се чете светото евангелие.

«На един богат човек – казва Господ Иисус Христос, – ни­вата се бе много обродила; и той размишляваше в себе си и каз­ваше: какво да направя? Няма де да събера плодовете си. И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на ду­шата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се!

Но Бог му рече: безумецо, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?

Тъй бива –
заявява Спасителят, – с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.»

Защо казал Господ тази Притча? За да ни предпази от користолюбие, както туй се вижда от стиха, който предхожда самата Притча и гласи: «Гледайте и се пазете от користолю­бие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си» (Лук. 12:15).

Страшен грях е, братя и сестри, користолюбието! Свети апостол Павел даже казва, че то е «корен на всички злини» (1 Тим. 6:10). Тази страст може да ни вкара в какъв ли не тежък грях. Ето един пример.

Преподобни Никита Переяславски постъпил в манастир. За обуздаване на плътта и усмиряване на страстите той си сложил вериги и никога не ги свалял. От постоянните трудове и от коленопреклоненията тези вериги така се изтрили, че заблестели като да са от чисто сребро. Веднъж дошли в килията на Никита негови сродници и го заварили ди се моли. Сродниците помислили, че веригите са сребърни, та тъй блестят и убили преподобния.

Не буца злато прелъстила тези люде, не хиляди, а някаква си желязна изтрита верига! Тъй силно и гибелно е користолю­бието...

Не в това се състои – казва Спасителят, – животът на човека да преумножава имотите си. Тоест, да трупа богатства, да събира имане за себе си. Безумец е оня, който към туй свежда живота си, като не мисли за края, очакващ всеки човек: смъртта.

Богаташът от Притчата забравил Бога, забравил и другите хора, мнозина от които нуждаещи се, забравил, че душата има други, духовни нужди, и друга – духовна храна, забравил и смъртта! Користолюбец, егоист, груб материалист – такъв бил той.

Е, добре! Събрал много блага, приготвени за много го­дини. Какво ще го ползва това? Смъртта чука на вра­тата. Душата трябва да напусне земята. С какво ще замине? В Откровението на свети апостол и евангелист Йоан Богослов се казва, че с душата пътуват делата на починалия (14:13). А какви са делата на безумния богаташ? Какъв е неговият идеал? Почиване, ядене, пиене, веселене. С други думи, той се е охранвал, дебелеел и е приготвил само богата трапеза за чер­веите, а това, що е събрал, други ще разпиляват! За него подхож­дат думите на Откровението: «Казваш: богат съм, разбогатях и от нищо не се нуждая, а не знаеш, че ти си злочест и клет, сиро­мах, сляп и гол» (3:17).

Какво ще рече: да богатеем в Бога? Богатството само по себе си не е нито добро, нито зло, и става добро или зло в зависи­мост от това с какво намерение се събира и как се употребява. За­това опасността не е в това, че човекът богатее, а в това как и за какво богатее. Росата, която пада от небето еднакво пият и паякът и пчелата; но у паяка тя се превръща във вредоносна отрова, а у пчелата става сладък и благовонен мед. Тъй точ­но трябва да разсъждаваме и за богатеещите люде – онези, у които богатството служи само като средство за наслади и удовлетворя­ване на порочни желания, средство за разкош, чревоугодие и плътоугодие, те гибелно богатеят за себе си и в себе си; и обратно – онези, у които богатството служи не само за скромно задоволя­ване на належащите нужди, но и за правене на добро, за богатеене в добри дела, за помагане и на ближния, те благословено бога­теят в Бога.

Авраам бил богат, но той не жалел своето богатство за прие­мане на странници, сам ги канел в своя дом и им слагал трапеза (Бит. 18).

Иов бил също богат, но той, както повествува Писание­то, бил очи на слепия и нозе на хромия; за сиромаси – баща, застъпник на онеправдани и не ял хляба си сам, а го споделял със сирак (Иов. 29:15–16; 31–17).

И Товит бил богат, но на гладни давал хляб, на голи – дрехи, и когато виждал умрял човек и изоставен, погребвал го (Тов. 1:17).

Така са постъпвали и постъпват всички, богатеещи в Бога.

От Притчата за богаташа и бедния Лазар (Лук. 16:19–31) ние знаем каква е задгробната участ на ония, които богатеят за себе си. Богаташът се обличал в багреница и висон и всеки ден пирувал бляскаво, а не подавал на струпавия Лазар, който ле­жал при вратата му даже от трохите, що падали от трапезата му. Зад гроба този богаташ отишъл в мястото на мъката – ада.

«Ония, които искат да се обогатяват, – пише свети апостол Павел в Първото си послание до Тимотей, – падат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни похоти, които потопяват човеците в провала и погибел» (6:9). Така опасно е увлечението по забогатяване.

За ония, които имат богатство, светият апостол дава на Тимотей такава заповед: «Наръчвай на богатите в тоя свят, да не мислят високо за себе си, нито да се надяват на непостоянното бо­гатство, а на живия Бог, Който ни дава всичко в изобилие… да вършат добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри и общи­телни, като по този начин си събират съкровище – добра основа за бъдещето, за да постигнат вечен живот» (1 Тим. 6:17–19).

Спасителят ни предупреждава: «Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат» (Мат. 6:18–20). Давайте милостиня. «Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата» (Лук. 12:33).

И тъй, да се пазим, братя и сестри, от користолюбие и да се стараем да богатеем в Бога, за да достигнем вечния живот в дома на нашия Небесен Отец (Йоан. 14:2)! Амин!

Сборник проповеди, СИ, 1976 г.

module-template17.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти