Вход

Православен календар

Синаксар на съботата от Първата седмица на Великия пост. Великомъченик Теодор Тирон

 

2402181254

Тирон с коливо храни града.
Осквернената храна признал за негодна.

В този ден, в първата събота на Великия пост, празнуваме дивното чудо с коливото на славния великомъченик Теодор Тирон, което имало следната предистория.

Когато Юлиан Отстъпник наследил императорската корона след Констанций[1], сина на Константин Велики[2] и се обърнал от Христа към идолопоклонството, тогава започнало голямо гонение на християните, явно и заедно с това скрито. Защото нечестивият цар забранил християните да бъдат жестоко мъчени, а също и върху тях да се извършват безчовечни покушения, притеснявайки се и опасявайки се така към тях да не се присъединят още повече хора, но измислил мерзкият измамник таен начин да ги оскверни.

Затова той, помнейки, че християните в Първата седмица на Светия пост с голямо внимание се очистват пред Бога, като извикал градоначалника, наредил от пазара да бъдат прибрани продуктите, които обикновено се продавали, а да бъдат сложени там други храни, хляб и питиета, поръсени предварително и осквернени с идоложертвена кръв, за да може купуващите ги след началото на поста християни да се осквернят в момента на най-голямото очищение. Градоначалникът веднага изпълнил това, което му било разпоредено и по целия пазар разположили осквернени с идоложертвена кръв храни и питиета.

Но Всевиждащият Бог, препятстващ хитреците в тяхното коварство и винаги промишляващ за нас, Своите раби, разрушил тези гнусни козни на отстъпника. При епископа на града Евдоксий[3], макар той да бил еретик, а не православен, Бог изпратил великия Свой мъченик Теодор, който бил от воинското съсловие и наричан Тирон[4]. И той като застанал пред него, не на сън, а наяве му казал следното: „Колкото се може по-скоро стани, събери Христовото стадо и строго заповядай никой да не купува нищо от предлаганото на пазара, защото всичко е осквернено с идоложертвена кръв по заповед на нечестивия цар”.

Архиереят недоумявал и попитал: „Но как ще стане това, като хората нямат по домовете си достатъчно храна, как да не купуват от предлаганото на пазара?”„Дай им коливо и така възпълни този недостиг”, отвърнал светецът.

Тъй като епископът, недоумявайки, попитал какво значи това коливо, великомъченикът Теодор казал: „Варена пшеница – така наричаме това ястие в Евхаита”. Патриархът пожелал да узнае, кой е този, който се грижи за християните, и светият отвърнал: „Теодор, Христовият мъченик, който днес бе пратен при вас като помощник”.

Патриархът тозчас станал и възвестил на мнозина от християните за видението и като сторил така (както наредил свети Теодор), съхранил Христовото стадо невредимо за коварството на врага и отстъпника. Царят, виждайки, че козните му са разкрити и нищо не излязло, много се засрамил и заповядал на пазара отново да се продават обичайните стоки.

А християните оттогава, въздавайки благодарност на благодетеля-мъченик, след изтичането на Първата седмица на Великия пост, в съботата, радостно извършват честване на паметта му, приготвяйки коливо. И до днес ние верните, възобновявайки чудото, за да не бъде забравено с времето това тъй славно дело, почитаме паметта на великомъченика Теодор, освещавайки коливо.

Този светец по времето на император Максимиан[5] бил подложен на мъчения от препозита Вринг[6], като първо бил хвърлен в тъмница, след което подпалил храма на тяхната езическа богиня, раздавайки на бедните вътрешните украшения. Когато някои потърсили отговор от него и искали той да се обърне от Христа към идолите, като му давали съвети в този смисъл, той бил непоколебим. Понасяйки множество страдания, накрая бил хвърлен в огромен, силно разпален огън и без да пострада от него, сред пламъка предал душата си на Бога.

По неговите молитви, Христе Боже, помилуй и спаси нас. Амин.

Постен Триод

Превод: прот. Божидар Главев

 


[1] Юлиан Отстъпник (331–363) – племенник на Константин Велики, от 355 г. - цезар, а от 361 г. – римски император. Възпитан в християнската вяра, щом станал император, той се отрекъл от християнството и преминал на страната на езичеството, за което и бил наречен Отстъпник. Издал едикт против християните и дал привилегии на езичниците, изобщо станал известен със своите хитри, но напразни опити да възстанови езичеството. На 32 годишна възраст бил убит във война с персите.

[2] Император Константин Велики царувал от 306 до 337 г., а неговият син Констанций – от 337 до 361 г.

[3] Евдоксий – епископ на Константинопол, арианин; заемал Константинополската катедра от 360 до 370 г.; родоначалник на едно от разклоненията на арианската ерес, наречено на неговото име (евдоксиани).

[4] Тирон – млад войник, новобранец.

[5] Максимиан Галерий, зет на император Диоклетиан, от 303 г. – негов съуправител на изток, а после негов приемник (305–311).

[6] Препозит - началник на целия дворцов щат от чиновници и един от най-богатите хора в империята, освен довереник на императора, заместващ го понякога, когато е извън столицата, е и кадровик - взема участие в назначаването на висшите сановници.

module-template10.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти