Вход

Православен календар

Митрополит Георги (Ходр)

 

0901182302

Митрополит Георги Ходр (Metropolitan George (Khodr) - (р. 1923)митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан – крупен деятел на модернизма и икуменизма. Един от подписалите отстъпническото Баламандско съглашение през 1993 г.

През 1943 г. завършва юридическия факултет на йезуитския университет „Св. Йосиф” в Бейрут. През 1942 г. става един от основателите на Младежкото православно движение (Mouvement de la jeunesse orthodoxe), което си поставя за задача да „обнови” Църквата. През 1948 г. става член на младежката комисия на Световния съвет на църквите. Един от основателите на братството „Синдесмос” (1953 г.). В 1952 г. завършва Парижкия богословски институт. Професор honoris causa в Семинарията „Св. Владимир” (1968). Преподавал арабска култура в Ливанския университет и пастирско богословие в Баламандския университет.

Ръкоположен в свещен сан в 1954 г. Енорийски свещеник в Триполи до 1970 г., когато е хиротонисан за епископ. Провел модернистки реформи в Православната Църква в Ливан и Сирия (Антиохийска патриаршия).

Активен участник на икуменическото движение и на “православно”-ислямския диалог. В 1993 г. подписва Баламандското съглашение (уния) с католицизма. В 1995 г. подписва изповедание, предложено на православните от страна на католическия архиеп. Илия (Зогба) в два пункта: I. Вярвам във всичко, което учи Източното Православие; II. Намирам се в общение с Епископа на Рим дотолкова, доколкото са признавали неговото първенство сред епископите Светите отци от първото хилядолетие до разделението на Църквите.

Участник в „диалога” с мохамеданството. В хода на икуменическото съвещание в Бейрут през юли 1998 г. заявил, че за „християнството няма такова нещо като „Света земя” и затова Палестинският въпрос в същността си се явява изцяло светски”. В 2006 г. заминава за Украйна, където взема участие в международната конференция „Успенски четения”.

Редовно публикува свои статии в ливанския вестник An Nahar.

Разсъжденията на митр. Георги Ходр имат за отправна точка адогматизма, който при него служи за основа на икуменизма, толерантността и отрицанието на християнската държава.

Съгласно това негово ново учение „християнството не бива да се възприема като система за разбиране на светахристиянството не е система, то даже не предлага философия на историята.

Кощунствената база за капитулация пред заблужденията на другите религии и несправедливостта в света служат за развиване на учението му за неразличаване на Бога и света.

Той учи: „Бог е реална вселена”. И това не е случайна грешка, Ходр уточнява, че има предвид: „При въплъщението Словото приело не само облик на физически индивид, но и всеобщността на човешката природа, тоест всички човешки ипостасиТялото Господне в евхаристийната трапеза е също така и тяло на цялото човечество”.

Ходр напълно последователно разрушава всички граници между природа и благодат, естествено и свръхестествено, светско и свещено: „С въплъщението на Словото целият свят действително станал обител на Духа, и разликата между светско и свещено, естествено и свръхестествено се сменила от единството на богочовешката ипостас”.

Според него източното християнство „не допуска разделение между благодат и безблагодатна природа, към която благодатта се прилага някак из отвън”.

Ходр твърди още: „Между свещеното и профанното няма противопоставяне, защото благодатта и природата не са чужди една на друга – целият Божий живот пребивава в Тялото на Сина, Което в тайнствата чрез Духа се пренася и в цялата вселена. По такъв начин връзката между Църквата и вселената, даже в историята, трябва да се разбира като вътрешна връзка”.

Затова е принципно невъзможно и ненужно да се прави разлика между християнското общество и нехристиянското: „Християнското общество е и невъзможно, и нежелателно”.

„Никога не е имало православна империя, тя дори е нежелателна, тъй като върви против духа на народите. Да се мечтае за възстановяване на православната империя в Русия и в страните на Изтока или за възраждане на християнския национализъм в Ливан е равносилно на смърт.”

Не бива да се говори и за християнски народи: „Християните не представляват народност и не се определят по народност. Строго погледнато, не съществува такова нещо като християнски етнос”.

В духа на о. Николай Афанасиев Ходр отрича в Църквата всяка власт или йерархия в собствения смисъл на думата: „Властта в Църквата е немислима, защото е принудителна”. Оттук следва признание за отстъпването от Христа, което се явява своего рода “норма”: „Църквата е организъм на любовта, от който юридическото начало е изключено според самата същност на този организъм. Отстъпничеството тук е, така да се каже, нормално, защото вярата е свободно присъединяване, а спасението е неотделимо от свободата – това е отговор на сърцето на Божия призив, на благодатта”.

Този, който е надарен с харизма и когото признава за такъв общината на вярващите, е предназначен за дела, в които той се превръща в слуга на всички. Това служение на любовта изключва понятия като висши и низши, то се извършва в Църквата като в Тяло Христово подобно на това както сам Христос пребивава в Словото, в тайнствата и в сърцата на братята и сестрите. Между тях няма степенуване по чест, няма привилегии, има само разделение на функциите в същото това Тяло, съгласно дадената всекиму благодат”.

Това разрушително учение, както знаем, не попречи на митр. Георги Ходр да признае първенството на Римския папа.

Цитати

„Ние трябва да осъзнаем, че в тези църкви, в които богослужението се извършва на архаични езици (в много славянски църкви, а също и в гръцката църква, където служат на древногръцки), църковният народ изобщо не разбира езика на Църквата, освен отделни думи или изрази. Това можеше да се оправдае, ако в Църквата имаше свещен език, но понятие като „свещен език” в Църквата не съществува. Трябва да решим този въпрос.”

Основни трудове


And If I Recounted the Paths of Childhood

L’Appel de l’Esprit. Eglise et societe (2001) русское издание: “Призыв Духа”. КиевДух и Литера (2006). Ред. и пер.: Дмитрий Каратеев

Източници

OrthodoxWiki

Orthodox Christian Archdiocese of Mount Lebanon (официален сайт на Антиохийската патриаршия)

Георгий Ходр. Съезд православной молодежи // Вестник РСХД. 1949 б.н. С. 22

Initiative of Archbishop Elias (Zoghby) // Eastern Churches Journal. № 2 (1995) No. 3, p. 12

Peter Makari. Abrahamic Heritage Report

Митрополит Гор Ливанских Георгий Ходр: «Ничто не в состоянии зажечь сердца людей, кроме самого Евангелия». Беседовал о. Андрей Дудченко //Православие в Украине. 21 октября 2006 г.

Антимодернизм.ру

Превод: Десислава Главева

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template16.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти